Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 7

Президентът разкърши рамене, нещо, което правеше, когато е стигнал до същината на разисквания въпрос.

— И така, изводът е, господа, че „Ниодайм“ е в състояние да се превърне в най-важната компания в Америка, а може би — и уверявам ви, това съвсем не е преувеличено — в целия свят. — Той ги изгледа един по един. — Няма нужда да ви казвам, че охраната на Индиго Ридж е от първостепенна важност за нас както в момента, така и в близкото бъдеще. — После се обърна към Хендрикс. — Затова днес създавам свръхсекретна специална група с кодовото название „Самаряните“. Кристофър ще я оглавява. Ще поддържа връзка с всички вас и ще използва ресурсите на подчинените ви ведомства, а вие ще му оказвате пълно съдействие. — Президентът се изправи от стола си. — И тъй като залогът е сигурността на Америка и цялото й бъдеще, не можем да си позволим нито една погрешна стъпка, пропуск или неразбирателство. — Той погледна в упор генерал Маршал. — Няма да търпя никакви междуведомствени войни, заговори или завист. Всеки, който укрие сведения или не предостави персонала си на разположение на „Самаряните“, ще бъде строго наказан. Считайте се за предупредени. А сега тръгвайте и действайте.

* * *

Борис Илич Карпов счупи ръката на единия затворник и заби лакът в очната ябълка на другия. Разлетяха се пръски кръв, а главите на жертвите увиснаха безпомощно. От телата им се разнесе тежката миризма на пот и животински страх. Бяха завързани за метални столове, завинтени за циментовия под, между които имаше отвор на канализационна тръба с внушителни размери.

— Искам отново да чуя историите ви — каза Карпов. — Веднага.

Новоназначеният началник на ФСБ-2, подразделение на тайната руска милиция, основано от Виктор Черкезов като служба за борба с наркотиците и превърнало се в съперник на наследника на КГБ — официалната Федерална служба за безопасност, — прочистваше поверената му организация. Мечтаеше за това от години и сега Черкезов негласно му беше дал разрешение да го направи.

Карпов се наведе напред и удари едновременно и двамата. Обичайната процедура беше да изолира задържаните един от друг, за да не могат да съгласуват версиите си, но случаят беше различен. Той вече знаеше отговорите — Черкезов му беше казал всичко, което му бе необходимо да знае, както за платените информатори, които доносничеха на групировките и онези олигарси, останали незасегнати от наказателната операция на Кремъл срещу тях преди няколко години, така и за офицерите, които заговорничеха срещу самия Карпов.

Задържаните мълчаха, затова Карпов стана и излезе от килията. Беше сам в подземието на жълтата тухлена сграда, намираща се малко по-долу от „Лубянка“, където също както по времето на страшния Лаврентий Берия все още се помещаваше официалната ФСБ.

Карпов извади цигара и я запали, облегнат на влажната стена, потънал в мислите си за това накъде да насочи усилията на службата и как да я издигне, като спечели благоволението на президента Имов.

Когато огънчето опари пръстите му, пусна фаса на земята, смачка го и влезе в съседната килия при един от вече пречупилите се доносници във ФСБ-2. Карпов го вдигна на крака и го повлече към килията при другите двама. Шумът от тътрузенето накара задържаните да вдигнат глава и да погледнат новия затворник.