Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 8

Без нито дума Карпов извади пистолета си и застреля мъжа в тила. Куршумът излетя през челото му и опръска другите двама с кръв и парченца мозък. Трупът се кандилна напред и се просна в краката им.

Карпов подвикна нещо и на вратата се появиха двама пазачи. Единият носеше черен найлонов чувал, а другият — моторна резачка. Карпов му нареди да я пусне и от машината се издигна масленосиня струйка дим — пазачите се заеха с обезглавяването и разчленяването на трупа. От двете им страни затворниците не можеха да откъснат поглед от зловещата гледка. Когато всичко приключи, хората на Карпов събраха нарязаните парчета, пуснаха ги в чувала и излязоха.

— Не искаше да отговаря на въпроси. — Карпов изгледа втренчено първо единия, а после другия от задържаните. — И вие ще свършите по същия начин, освен ако… — Той остави изречението да увисне недовършено в пространството, като угаснало пламъче от полуразпален огън.

— Освен ако какво? — попита Антон, единият от задържаните.

— Млъкни! — прекъсна го рязко другият, Георгий.

— Освен ако не се примирите с неизбежното. — Карпов застана пред двамата, но всъщност говореше на Антон. — В тази организация ще има промени — независимо дали със или без вас. Разглеждайте го така: предоставен ви е уникалният шанс да заемете мястото си сред доверените ми хора и да ми засвидетелствате безграничната си преданост и доверие. В замяна получавате живота си, а може би дори и повишение. Но само ако мога да разчитам, че ще ми бъдете верни — на мен и на никой друг. Малко да се огънете и семействата ви никога повече няма да ви видят. Нито пък ще намерят телата ви, за да ги погребат и да ги оплачат. И следа няма да остане от пребиваването ви на този свят.

— Кълна ви се във вечна вярност, генерал Карпов. Можете да разчитате на мен.

— Предател! — изсъска Георгий. — На парченца ще те разкъсам.

Карпов не му обърна внимание.

— Това са само думи, Антон Фьодорович — каза той.

— Какво трябва да направя?

— Ако трябва да ви казвам — сви рамене Карпов, — се губи смисълът, нали?

Антон се замисли за момент.

— Развържете ме.

— И какво ще се случи след това?

— Ще си дойдем на думата — отвърна Антон.

— Веднага ли?

— Абсолютно.

Карпов кимна, мина зад тях и развърза ръцете и краката му. Антон стана и като внимаваше да не докосва разранените си китки, протегна дясната си ръка. Карпов го изгледа внимателно и след секунда му подаде собствения си „Макаров“ с дръжката напред.

— Застреляй го! — извика Георгий. — Него, не мен, идиот такъв!

Антон пое пистолета и стреля два пъти в лицето на другаря си.

Карпов наблюдаваше сцената, без да покаже никаква емоция.

— А сега как ще се отървем от тялото? — Думите му прозвучаха като въпрос на изпит. Финалната стъпка, кулминацията на посвещението.

Антон се замисли, преди да отговори.

— Резачката не е за него. Този тук… е за нищото. Съвсем нищото. — Той погледна към тръбата, която изглеждаше като зейналата паст на някакво чудовище. — Питам се… дали разполагате с някаква силна киселина?