Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 5

— Редки земни елементи! — избухна президентът. — Какво, по дяволите, е това?

Шефът на Пентагона генерал Маршал пристъпи от крак на крак, видимо обезпокоен.

— Това са минерали, които…

— При цялото ми уважение, генерале — намеси се Хендрикс, — не са минерали, а химически елементи.

Майк Холмс, съветник по въпросите на националната сигурност, се обърна към Хендрикс:

— Има ли разлика, пък и на кого му пука?

— Всеки от оксидите им притежава уникални свойства — поясни Хендрикс. — Редките земни елементи са в основата на редица нови технологии, използвани при производството на електрически коли, мобилни телефони, вятърни електроцентрали, лазери, свръхпроводници, високотехнологични магнити, а също така — и вероятно това е от интерес за мнозина от тук присъстващите и по-специално за генерала — на оръжията във всички области с важно значение за отбраната и сигурността ни. Например безпилотните самолети „Хищник“ или системите с лазерно насочване от ново поколение, както и спътниковите мрежи за комуникация — всички те зависят от вноса на редки земни елементи от Китай.

— И защо досега никой не го е споменал? — ядосано попита Холмс.

Президентът хвана някакви листове от бюрото си и ги вдигна с пръсти пред себе си.

— Представям ви веществено доказателство „А“. Шест доклада, изпратени през последните двадесет и три месеца от Крис до подчинените ви, генерале, в които е изложена информацията, с която ни запознава в момента.

Президентът обърна една от страниците към себе си и зачете от нея:

— „Някой в Пентагона знае ли, че за производството на една-единствена вятърна електроцентрала са необходими два тона оксиди от редки земни елементи, както и че всичките ни електроцентрали са внос от Китай?“

Той погледна въпросително към генерала.

— За пръв път ги виждам — упорито възрази Маршал. — Нямам никаква представа…

— Е, добре, че поне някой от подчинените ви има — прекъсна го президентът, — което означава, генерале, че шибаните ви комуникационни линии нищо не струват.

Президентът рядко употребяваше подобен език. Последва пълно мълчание.

— При всички положения — продължи той — става въпрос най-малкото за грубо пренебрегване на служебните ви задължения.

— Моля?! — примигна Маршал. — Не разбирам, какво…

— Обясни му, Крис — въздъхна президентът.

— Считано от преди пет дни, китайците орязаха квотите си за износ на редки земни елементи със седемдесет процента. Трупат запаси за собствена употреба, точно както предсказах във втората си докладна записка преди тринадесет месеца.

— И тъй като никой не е предприел никакви действия — продължи президентът, — сега сме тотално прецакани.

— Крилатите ракети „Томахоук“, управляемите снаряди с широк обхват „Ескалибур ХМ982“, супербомбите за унищожаване на бункери ГБУ-28… — взе да изброява на пръсти Хендрикс. — Оптични прицели, уреди за нощно виждане, „МИКАД“ — многофункционалната интегрирана система за откриване на химични вещества и отрови, — кристалите на „Сан Гобан“ за откриване на радиация, сонарни и радарни датчици… — Той наклони въпросително глава. — Да продължавам ли?