Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 25

— И предполагам, за да ми дадете информацията за тази мисия, ще поискате и аз да ви дам информацията за „Северий Домна“, която ви е нужна.

— Нищо подобно, господин Борн. За мен е важно да останете жив! А и нали ви казах, че и двамата сме мъже на честта. Ще ви кажа всичко още сега. — Той се приближи и сниши глас. — Ако не успеете да го спрете, приятелчето ви Борис Карпов ще ви убие.

4

— Много сте добър с нас, господин министър.

— Питър, помолих ви да ме наричате Кристофър — отвърна министърът на отбраната Кристофър Хендрикс.

Питър Маркс, седнал до другия съдиректор, Сорая Мур, промърмори нещо в съгласие.

— Имам идеи относно възкресяването на „Тредстоун“ — продължи Хендрикс, — но преди да ви ги съобщя, искам да чуя мнението ви. Как си представяте по-нататъшното развитие на „Тредстоун“?

Намираха се в гостната на къщата му в Джорджтаун, където се бяха събрали да обсъдят стратегията си. Семейството на Хендрикс принадлежеше към висшите кръгове на джорджтаунското общество, но не беше богато, което означаваше, че въпреки синята си кръв Хендрикс притежаваше типичното за по-нисшите класи отношение към работата. Обичаше да постига нещата с труд и винаги да успява.

Строен и висок, с изправената стойка на военен, той беше служил за кратко в Корея, където го бяха ранили. След като получи от президента полагащия му се медал за храброст, Хендрикс постъпи на държавна служба. До миналата година работеше като съветник по националната сигурност.

Сега, след като най-после получи заветния пост, беше решил да въведе всички инициативи, които замисляше от години. Първата, и всъщност най-важната, беше да превърне възкресената „Тредстоун“ в своя собствена организация, независима от намесата на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и Конгреса.

Хендрикс нямаше желание да заобикаля закона, но все пак, както отбелязваше, понякога се налага да има една малка и сплотена група хора, предани един на друг и на Америка, която да действа в областите, където прекалената публичност и грешките не бива да бъдат допускани. И сега, когато страната се намираше под атаките на различни екстремистки терористични групи, доморасли и от чужбина, беше дошъл моментът да осъществи замисъла си.

За целта Хендрикс беше наел Сорая Мур и Питър Маркс. Маркс беше ръководил „Тифон“, групата за тайни операции на ЦРУ, докато новият шеф М. Еръл Данзигер не го уволни като твърде приближен на предшественика си. Сорая и Питър се познаваха добре, имаха сходни темпераменти и оригинално мислене, което според Хендрикс беше особено ценно качество в междуведомствената престрелка, в която се бяха озовали. А Сорая освен всичко беше и мюсюлманка с наполовина египетска кръв и притежаваше задълбочени познания и личен опит по въпросите на Близкия изток. Накратко, и двамата представляваха пълна противоположност на склерозиралите генерали и политици от кариерата, с които беше осеяна американската разузнавателна общност.

Маркс и Мур седяха срещу него на същия кожен диван, на какъвто седеше и той, а секретарката му Джолийн стоеше зад него със слушалката на мобилния си телефон в ухото. Сутрешното слънце се процеждаше през завесите. В процепа им се виждаше сянката на човека от охраната му, а на масичката пред тях имаше остатъци от закуска. Клио, великолепна кръстоска между боксер и голдън ретривър, стоеше неподвижно изправена до крака му, с леко наклонена глава и отворена уста и гледаше, сякаш озадачена от дългото мълчание.