Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 227

Сигизмунд, висок, красив мъж, строен и с добре поддържано, тяло, права руса коса и сини очи, ги очакваше. Беше облечен в морскосин костюм. Вратовръзката му грееше в огнен цвят. До него стоеше дон Фернандо Херера, облечен с вълнен панталон с ръб и, изненадващо, смокинг.

— А-а, господин Борн, за мен е истинско удоволствие да се запозная с вас — поздрави го Сигизмунд и му протегна ръка. — Дон Фернандо много ви цени.

— Моля ви. — Скара едва не се разсмя. — Господин Борн, нека ви представя баща ми, Кристиан Норен.

Само със секунда закъснение Борн пое ръката му.

— Здраво стискате за умрял човек.

Кристиан се усмихна.

— Завърнах се от другия свят, при това цял-целеничък.

* * *

Четиримата седнаха на разположени един срещу друг дивани в една част от президентския кабинет.

— За всички останали аз съм Мартин Сигизмунд — предупреди Кристиан Норен, — името, с което съм познат от много години.

— Досещаш се — намеси се дон Фернандо, — че „Елмаз“ произведе всичките документи, които му трябваха на Кристиан.

— Значи всичко е дело на „Елмаз“ — заключи Борн.

— Съжалявам, но не мога да ти кажа подробностите — отвърна му дон Фернандо. — Трябва да се съсредоточиш на връзката между „Северий Домна“ и Семид Абдул-Кахар. И по-специално, искаме да отидеш в Дамаск и да им подрежеш краката и ръцете.

— Семид Абдул-Кахар е подготвял въоръжено нападение над „Индиго Ридж“, мина за редки земни минерали в Калифорния — обясни Кристиан. — Имал е свой човек там, Рой Фицуилямс, когото завербувал преди години.

— Значи за там са пътували боеприпасите — досети се Борн.

Дон Фернандо кимна.

— Заедно със специално подбрана група терористи. Родени в Америка мюсюлмани, за съжаление.

Настъпи кратко мълчание.

— Татко? — наруши го Скара.

Кристиан махна с ръка да продължи.

— Господин Борн, дон Фернандо и аз ви дължим огромни благодарности.

— На мен обаче — намеси се Борн — вие ми дължите изчерпателно обяснение.

— И ще го получите. — Изведнъж Норен придоби тъжен вид. — Допуснал съм много грешки в живота си, господин Борн, но никоя не е била по-тежка от това, че изоставих семейството си. Съпругата ми е мъртва, както и две от трите ми деца. Истината е, че преценката ми се оказа много погрешна.

— Не, татко — отвърна развълнувано Скара, — излъгали са те.

Кристиан не изглеждаше склонен да се откаже от отговорността за постъпките си.

— Имах проблеми със „Северий Домна“. Бенджамин Ел-Ариан почваше да ме подозира и затова ме изпрати да убия Алекс Конклин. Пробваше ме.

— И двамата допуснахме грешки — въздъхна дон Фернандо. — Исках да завербувам Конклин в „Елмаз“ и мислех, че задачата на Кристиан ни дава идеалната възможност.