Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 13

Коридорът беше пълен с пушек. Пламъците стигаха до стълбите и всеки момент етажът щеше да се превърне в огнен ад. Борн взе оръжието на нападателя и се върна на бегом в стаята си. Засили се, покри лицето си с ръце и скочи през прозореца сред дъжд от стъклени отломки и трески.

Долу отново го чакаха. Трима мъже го посрещнаха на земята, докато падаше от втория етаж сред парчетата стъкло. Удари единия и пистолетът му остави кървава ивица по бузата на мъжа. После заби юмрука си в корема на втория мъж и той се преви на две. И в този момент усети как в тила му се забива дулото на пистолет.

Борн вдигна ръце и мъжът с разкървавената буза изтръгна оръжието от ръката му, а после го удари по лицето.

— Basta!2 — изкомандва мъжът зад него. — El по quiere ser lastimado.3

Борн смяташе, че може да справи и с тримата, но остана неподвижен. Тези хора нямаха намерение да го убиват. Мъжът горе можеше да разбие вратата на стаята му и да го застреля, но не го беше направил, а само беше подпалил етажа. Целта на огъня и на изстрелите в коридора беше да го принудят да скочи навън. Не бяха очаквали, че ще нападне стрелеца в хотела.

Борн имаше сериозни подозрения кой ги изпраща, затова се остави да му вържат ръцете зад гърба и да нахлузят конопен чувал на главата му. Блъснаха го в задушна, тясна кола, която миришеше натрапчиво на бензин, пот и масло, и се понесоха към джунглата. Стори му се, че това е някаква раздрънкана военна таратайка. Опита се да запомни колко пъти направиха завои, като ги броеше наум, за да добие представа за разстоянието. Същевременно започна да трие връвта около китките си в острия метален ръб зад гърба си.

След около двадесет минути колата спря. Известно време нищо не се случваше освен размяната на няколко гневни реплики на неразбираем за него испански. Опита се да долови думите, но дебелото платно на чувала и акустиката във вътрешността на автомобила заглушаваха гласовете. Отново го извлякоха в прохладната сянка на някакви дървета. Наоколо жужаха мухи и комари. Едно падащо листо се плъзна по опакото на ръката му, докато го влачеха напред, а после усети острата воня на казармена тоалетна, последвана от мириса на смазка за оръжие, барут и вкиснала пот. Блъснаха го върху нещо, което му заприлича на сгъваемо походно столче, и го оставиха там половин час. Борн слушаше внимателно какво става наоколо. Долавяше някакво движение, но никой не продумваше — признак за желязна дисциплина.

Внезапно свалиха чувала от главата му. Той примигна в горския полумрак и се огледа. Намираше се в някакъв временен лагер. Забеляза тринадесет мъже в полезрението си, а сигурно имаше и още.

Към него се приближи мъж, охраняван от двама войници, въоръжени с полуавтоматични пушки, пистолети и патрондаши. От подробните описания на Мойра Борн го разпозна като Роберто Корелос. Мъжът притежаваше някаква груба красота, а магическото излъчване на черните му изгарящи очи и силното му мъжкарско присъствие нямаше начин да не импонират на неговите подчинени.