Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 11

— Уставът ни е подписан от Виктор Черкезов. — Карпов завъртя дръжката на вратата.

— Повярвайте ми, не ви лъжа, когато ви казвам, че можем да превърнем живота ви в ад, генерале.

Борис отвори вратата и излезе навън.

* * *

Прелетяха хиляда километра над равната, еднообразна, суха пустош и кацнаха на летището в Уралск, Западен Казахстан.

Виктор Делягович Черкезов го чакаше, облегнат на прашната военна кола, и пушеше черна турска цигара. Беше висок, с гъста къдрава коса, посивяла по слепоочията. Очите му — непроницаеми и черни като кафе — бяха видели твърде много жестокости, извършени по негова заповед, в доста от които беше участвал и самият той.

Карпов тръгна насреща му. Сърцето му биеше учестено — когато сключваха сделката, му беше дадено да разбере, че получава ключовете от ФСБ-2 срещу извършването на услуги, които ще му бъдат възлагани от време на време. Не си направи труда да попита от какво естество — все едно, Черкезов нямаше да му каже. И ето че първата призовка беше пристигнала и бе настъпил часът за отплата. За отказ не можеше да става и дума.

— Изглеждаш добре — каза Черкезов. — Съсипването на чужди съдби очевидно не ти се отразява зле.

— И на теб, като гледам, новият живот не ти се отразява зле — накриво му се усмихна Карпов.

— Обичам властта. — Черкезов хвърли неугасената цигара върху грапавата асфалтова настилка. — И двамата я обичаме.

— Къде отиде, след като ни напусна?

— Никъде. В Мюнхен — усмихна се Черкезов.

— То е все същото — съгласи се Карпов. — Никак не си падам по този град.

Събеседникът му изтръска нова цигара от пакета и я запали.

— Познавам те, Борис Илич. Нещо ти тежи на ума.

— СВР — отвърна Карпов. Случката на летището не му беше дала мира по време на целия полет. — Искам да поговорим за сделката, която си сключил.

— Каква сделка? — примигна неразбиращо Черкезов.

Изведнъж всичко му стана ясно. Зачек блъфираше. Сигурно е разчитал на факта, че Борис заема поста само от един месец. Карпов разказа на началника си за неприятния разговор, без да изпуска нито една подробност — от появата на Зачек до последните думи, които си бяха разменили на излизане от стаичката.

Черкезов го изслуша внимателно.

— Иска ми се да кажа, че съм изненадан, но няма да е истина.

— Познаваш ли Зачек? В този човек има нещо много подлизурско.

— Всички лакеи са такива. Зачек изпълнява заповедите на Берия. От него трябва да се пазиш, а не от Зачек.

Константин Л. Берия беше настоящият директор на СВР и съвсем като печално известния си предшественик имаше славата на жесток, параноичен и много хитър апаратчик. И двамата внушаваха едно и също чувство на страх и отвращение.

— Берия гледа да стои далеч от мен — продължи Черкезов.

— Изпратил е Зачек на проучвателна мисия, за да провери дали може да те завербува.

— Майната му на Берия.

— Внимавай, приятелю — присви очи началникът му. — С този човек трябва да имаш очи и на гърба.