Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 14

— И така… — Корелос извади пура от джобчето на красиво избродираната си мексиканска риза, отхапа крайчеца й и я запали с тежка метална запалка „Зипо“. — Ето ни и нас двамата — ловецът и жертвата му. — Той издуха облак ароматен дим. — Само че кой от нас е ловецът и кой е жертвата, питам се аз.

Борн го огледа внимателно.

— Странно. Изобщо не ми приличаш на затворник.

По лицето на Корелос се изписа усмивка и той махна с ръка.

— Само защото приятелите ми от ФАРК4 бяха така добри да ме измъкнат от „Ла Модело“.

— Интересно — каза Борн, — стоя пред един от най-могъщите наркотрафиканти в Латинска Америка.

— В света — поправи го Корелос с вдигната пура.

— Но той е едновременно ляв революционер и десен капиталист. Нещо не разбирам.

— Какво има за разбиране? — сви рамене Корелос. — ФАРК мрази правителството. Аз също. Имаме споразумение. От време на време си правим взаимни услуги, от което онези задници в правителството само страдат. Иначе стоим настрана едни от други. — Той издуха нов облак дим. — Става дума за бизнес. Няма нищо общо с идеологията. Аз правя пари. Не ми пука за ничии идеи. Но да караме по същество. — Корелос се наведе, подпрян с ръце на коленете си, и лицето му се озова точно срещу това на Борн. — Кой ви изпрати да ме убиете, сеньор? Някой от враговете ми, нали?

Този мъж представляваше заплаха за Мойра и приятелката й Беренгария. На Пукет Мойра го беше помолила да открие Корелос и да го премахне. Мойра никога не го бе молила за нищо досега, така че очевидно беше важно, въпрос на живот и смърт.

— Откъде разбра, че идвам да те очистя? — попита Борн.

— Това тук е Колумбия, мой човек. Нищо не може да остане скрито от мен.

Имаше и друга причина, поради която не се беше поколебал. Драматичната му среща с Леонид Аркадин го беше накарала да осъзнае нещо за себе си — че трудно понася онези мрачни, самотни моменти на бездействие между две мисии, когато светът сякаш спира на едно място, а той наблюдава отстрани сватби, дипломирания и погребения и не изпитва нищо. А също и че се чувства най-жив, когато най-после се впусне в акция, а тялото и мозъкът му са напрегнати до краен предел, на ръба между живота и смъртта.

— Е? — попита Корелос, почти опрял нос в носа на Борн. — Имаш ли нещо да ми кажеш?

Борн му разби носа с чело. Със задоволство чу как хрущялът изпука и като измъкна ръцете си от тайно прерязаната връв, сграбчи Корелос, обърна го като щит с гръб към себе си и обгърна гърлото му с лакът.

Насреща му моментално изникнаха пушки, но никой не предприе нищо. После на сцената се появи друг мъж.

— Идеята не е много добра — обърна се той към Борн.

Борн затегна хватката си.

— Особено за сеньор Корелос.

Новодошлият беше едър, добре сложен мъж, с кафеникава кожа и очи, черни като дъното на кладенец, тъмни, буйни къдрици и дълга, също толкова къдрава, гъста брада като на древен персиец. Излъчваше някаква особена енергия, която подейства дори на Борн. Въпреки че беше по-стар от снимката, на която го беше видял за пръв път преди години, Борн го разпозна.