Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 7

Екипът беше работил цяла нощ. Бяха разпитвали регистрирани педофили от района. Не бяха се добрали до никаква улика, която да помогне на придвижването на търсенето. Бяха се обадили двама души със сведението, че били забелязали бял форд транзит да преминава бавно по тесните улички горе-долу по времето, когато бе изчезнал Тим. За щастие един от тях си бе спомнил достатъчно цифри от номера, за да могат да го пуснат за проверка в полицейските компютри. Бяха успели да открият в района половин дузина микробуси, чиито номера съдържаха цифрите, и това вля нова енергия в диренето.

Но и тази следа увехна само след около два часа. Третият микробус от списъка бе собственост на фирма, снабдяваща клиентите си с органично произведени зеленчуци по домовете. Шофьорът се бе движил особено бавно, тъй като бил нов и не познавал още улиците в квартала. Това не би било достатъчно да го освободи от подозрения, но фактът, че бил съпровождан от петнайсетгодишната си дъщеря, която му помагала, за да припечели джобни пари, реши нещата.

Така че започваха отначало. Мерик пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се взря мрачно в таблото, окачено в работния център. То бе все още потискащо пусто. На този етап при търсенето на изчезнало дете обикновено започваше да приижда всякаква информация. Така бе станало например в случая с изчезването на Гай Льофевр, макар в крайна сметка всички постъпили сведения да се оказаха безполезни. Но кой знае защо сега нямаше прилив, а само една жалка струйка от сведения. Разбира се, имаше обичайните обаждания, които само им губеха времето — как някой видял Тим в експреса с някаква азиатка; друг пък го бе забелязал да влиза в „Макдоналдс“ в Тонтън заедно с мъж с прошарена коса; видян бе дори да си купува компютърни игри в Инвърнес. Мерик знаеше, че подобни сигнали не вършат никаква работа. Който и да бе отвлякъл Тим, надали щеше да го разхожда по улиците, та всеки да може да го види.