Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 8

Мерик въздъхна. В мислите си вече не виждаше едно малко момче, което играе с приятелите си. Затвореше ли очи, пред него изникваше плитък гроб в гориста местност. Или проблясък на жълта футболна фланелка сред високата трева край някоя нива. Крак или ръка, щръкнали от някоя канавка, Господи, колко неспособен се чувстваше да се справи с тази задача!

Измъчваше съзнанието си с опити да измисли някакъв нов, по-различен подход, припомняше си хора, заемали преди него поста му, чудеше се какво биха предприели те на негово място. „Попай“ Крос сигурно щеше да е убеден, че похитителят е човек, когото вече имат картотекиран. Сигурно щеше да върти на шиш регистрираните педофили, надявайки се да изтръгне признание от някого. Мерик бе уверен, че е изчерпал този аспект на диренето, макар че подчинените му никога не биха си позволили да упражнят такъв натиск, с какъвто се бе прочул Попай. В наши дни този, който ползваше прекалено груби методи при разпит, поемаше голям риск. Съдилищата не проявяваха търпимост към полицаи, упражнили тормоз над психически нестабилни заподозрени.

Припомни си Карол Джордан и посегна към цигарите си. Тя несъмнено щеше да измисли някакъв съвсем нетрадиционен вариант. Умът й функционираше по начин, който Мерик изобщо не се надяваше да разбере някога. Той имаше коренно различна мисловна нагласа от нейната — сто години да минеха, не би получил някое от нейните внезапни вдъхновения. Но имаше нещо, което Карол би направила, и което би могъл да стори и той.

Мерик вдиша дълбоко дима и посегна към телефонната слушалка.

— Шефът тук ли е? — попита той, когато насреща се разнесе женски глас. — Искам да поговоря с него за Тони Хил.

Джон Брандън изкачваше стълбите на метрото, които извеждаха от спирка „Барбикан“. По мръсните жълтеникави тухли сякаш бе избила пот, дори циментът под краката му изглеждаше топъл и лепкав. Беше задушно, въздухът бе натежал от тежките, смесени миризми на много хора, събрани на едно място. Атмосферата не му осигуряваше подходяща подготовка за предстоящия тежък разговор.

Колкото и да се опитваше да се подготви за мига на срещата си с Карол Джордан, съзнаваше, че няма никаква представа какво го очаква. Знаеше със сигурност само две неща — че не може дори да предположи как се чувства тя след това, което се случи с нея; и че работата би била единственото й спасение.

Бе научил с ужас за нескопосано измислената мисия на агент под прикритие, която бе приключила с изнасилването ма Карол. Човекът, който му го съобщи, се бе опитал да подчертае значимостта на постигнатото в резултат на нейната работа — като че ли това би могло да уравновеси ужаса от онова, което й бяха причинили. Брандън бе прекъснал незабавно тези опити за рационални разсъждения. Познаваше изискванията, които трябваше да изпълнява човекът, издаващ заповеди. Бе посветил живота си на работата в полицията и бе достигнал върха, успявайки да съхрани повечето си принципи. Един от тях гласеше, че нито един служител не бива да бъде излаган на излишни рискове. Разбира се, опасността беше част от работата, особено напоследък, откакто пистолетите се бяха превърнали за представителите на някои обществени прослойки в същия моден аксесоар, какъвто бяха за други МР3-плейърите. Но съществуваше приемлив и неприемлив риск. А според Брандън Карол Джордан е била изложена на напълно неприемлив риск. Просто не можеше да приеме, че съществуваше цел, която би оправдала такива средства.