Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 9
Вал Макдърмид
Но беше безсмислено да се гневи, след като това така или иначе бе станало. Виновниците бяха прекалено добре защитени, така че дори един началник на полицията не би могъл да смути особено съществуването им. Единственото, което Джон Брандън би могъл да стори сега за Карол, бе да й предложи спасителен пояс — възможност да се върне към професията, която тя обичаше. Карол бе вероятно най-добрият следовател, работил под негово ръководство, и инстинктът му подсказваше, че тя сигурно изпитва нужда да бъде отново на своя пост.
Беше обсъдил това с Маги, жена си, докато й разказваше за намеренията си.
— Какво мислиш ти? — попита я той. — Познаваш Карол. Смяташ ли, че ще приеме?
Маги се бе смръщила, разбърквайки замислено кафето си.
— Не би трябвало да питаш мен, а Тони Хил. В края на краищата, той е психолог.
Брандън поклати глава.
— Тони е последният човек, към когото бих се обърнал за съвет във връзка с Карол. Освен това той е мъж, и не може да осъзнае последиците от едно изнасилване така, както сигурно може една жена.
Маги изкриви устни, приемайки обяснението.
— Някогашната Карол Джордан би ти отхапала ръката. Но ми е трудно да си представя какво се е случило с нея след изнасилването. Някои жени просто рухват. За други станалото се превръща в превратен момент от живота им. Трети пък просто го загърбват и се опитват да се убедят, че изобщо не се е случвало. Тогава споменът се превръща в бомба със закъснител, която по всяко време може да им съсипе живота. Има жени обаче, които успяват да се справят с преживяното и да продължат напред. Ако трябва да изкажа предположения, бих казала, че Карол или ще погребе спомена, или ще се пребори с него. Ако е решила да го загърби, сигурно ще прави всичко възможно да се върне на работа, за да докаже на себе си и света, че с нея всичко е наред. Но ако наистина се опитва да направи това, ще представлява опасност за себе си и другите — не ти трябва такъв човек. Все пак… — тя помълча, — ако се опитва да се пребори с преживяното, може да успееш да я убедиш.
— Мислиш ли, че ще се справи? — тъжните кучешки очи на Брандън я загледаха обезпокоено.
— Тук важи същото, което обикновено се казва за политиците, не мислиш ли? Тъкмо хората, които най-много се натискат за тази работа, са последните, които би трябвало да я вършат. И аз не знам, Джон. Ще трябва да решиш, когато я видиш.