Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 240

— Това не е в твой стил, Джен — започна той да опипва почвата.

По някаква причина думите му я развеселиха.

— Така ли мислиш?

— Прекалено директен подход. Ти обичаш някой друг да ти върши мръсната работа.

Тя повдигна едната си вежда.

— Да не би да намекваш, че имам нещо общо с онези убийства? — по херувимското й лице се изписа изражение на обидена невинност.

— Те са твое дело, Джен. Редно е да се гордееш с постижението си. Интересни изпълнения.

— Може и да са интересни, но това няма нищо общо с мен, доктор Хил. Дерек Тайлър е убил четири жени. А после някакъв умствено изостанал тип на име Карл Макензи извършва още три убийства, подражавайки на Тайлър, и после се самоубива в пристъп на разкаяние — днес следобед. Това говорят доказателствата.

„О, Господи, тя вече е убила със собствените си ръце!“. Прозрението прониза Тони като светкавица. Чувстваше, че от собствените му шансове за оцеляване остава само купчинка пепел. Въпреки това трябваше да опита.

— Стига, Джен. Няма смисъл да лъжеш. Карл Макензи не е извършил три убийства. Пола Макинтайър е все още жива.

— Очевидно знаеш за това нещо повече от мен. Може пък ти да си човекът зад цялата история. Може би се опитваш да ме натопиш. Може би ти си човекът, който ми е изпращал всички тези гадости.

Той поклати глава и се постара гласът му да прозвучи разочаровано.

— Този номер няма да мине. Карол Джордан ме познава прекалено добре, за да се хване на такава въдица.

— Но аз ще съумея да представя нещата по този начин. Ако ти си мъртъв и случаят намери логично обяснение, мислиш ли, че някой ще се вслуша в думите на любимата ти блондинка? И без това всички знаят, че е психически нестабилна. Най-добре ще е да приемеш провала си, доктор Хил.

Кевин навлезе с колата в квартал Микълфийлд, намали и спря на ъгъла, от който се влизаше в улицата, на която живееше Джен Шийлдс.

— Какво да правим? — попита той. — Уличката е сляпа. Ако дебне да ни види, ще ни забележи в момента, в който завием по нея.

— Колата е доста безлична — може да навлезем в улицата и просто да влезем във входната алея на друга къща близо до нейната. Вече е почти тъмно, пък и ние не правим нищо подозрително.

Кевин зави по уличката и почти веднага забеляза открояващата се кола на Джен.

— Изглежда, че си е у дома — каза той.

— Придържай се към плана — нареди Карол. — Ето, спри пред онази къща, през две от нейната — така, че самата къща да попречи да ни забележи, когато навлезем в алеята.

— И после? — попита Кевин. — Можем направо да влезем, да я арестуваме по подозрение и да претърсим къщата.

Някаква мисъл гризеше Карол.

— Някой знае ли къде е Тони?

— Каза, че си отива у дома, за да приготви профила — напомни й Стейси.

Карол извади мобилния си телефон и набра домашния номер на Тони. Сигналът отекна няколко пъти, после се включи телефонният секретар. Тя изчака да започне записът, после каза: