Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 239

— Стейси! — извика тя. — И ти също, Кевин! Тръгвайте веднага с мен.

Кевин я настигна при колата, Стейси тичаше по петите му.

— Кой е? — настоя той. — Кой?

Лицето на Карол се сви болезнено.

— Джен Шийлдс — каза тя.

Кевин се дръпна, като че ли го бе ударила през лицето. После се изсмя невярващо.

— Натопили са я — каза той. — Някой е решил да си разчисти сметките с нея.

— Сам казва, че не е това — каза тя мрачно. — Трябваше да послушам Тони.

Зарови пръсти в косата си и продължи:

— Да тръгваме, Кевин.

Все още зашеметен, той отключи колата и тримата седнаха вътре.

— Стейси, обади се в участъка и поискай домашния адрес на Джен Шийлдс — каза Карол през рамо и добави: — По дяволите, трябваше да се вслушам в това, което казваше Тони.

— Какво? Казал е, че Паяка е Джен Шийлдс? — попита удивено Кевин.

— Каза, че зад цялата история трябва да има ченге. А аз отказах да му повярвам.

— Накъде да карам? — попита Кевин, докато Карол поставяше синята лампа отново на покрива на колата.

От задната седалка Стейси повиши глас и каза адреса.

— В района на Микълфийлд е — поясни тя.

— Но все още единственото доказателство, с което разполагаме, са думите на някаква уличница — каза Кевин, докато си проправяше път през потока от коли. — При това няма никаква логика.

Карол въздъхна така, като че ли носеше планина на раменете си.

— Има логика, и още как. За първи път нещо звучи логично от самото начало на цялото проклето разследване.

Тони натисна друг клавиш, продължавайки да търси някаква индикация откъде предава уебкамерата. Беше изключил образа, защото нямаше сили да гледа Пола в това унизително безпомощно състояние. Но поне беше още жива. Наистина беше време да се обади на Карол. Стейси Чен беше далеч по-подготвена от него да проследи връзката с камерата.

Той посегна за мобилния си телефон. В момента, когато изваждаше ръката си от джоба, чу зад себе си тих глас, който го накара да изтръпне до мозъка на костите.

— Ти си крадец. Имам пълното право да те убия.

Тони застина и се обърна много бавно. Джен Шийлдс стоеше на сантиметри от него, стъпила здраво на краката си, а в ръката си държеше почти небрежно нож с лъскаво острие. Погледът й беше студен и нетрепващ, излъчваше внимателно овладяна жестокост.

— Хвърли телефона на пода — допълни тя.

Той се подчини. Не се съмняваше нито за момент, че щеше да го нарани, ако не я беше послушал.

— Ще ти бъде малко трудно да се аргументираш, че си имала основания да приложиш сила. Искам да кажа, всеизвестно е, че да ме бутнеш, ще падна.

Тя изви презрително устни.

— Не вярвам да ми се наложи да давам обяснения. Защото никой не знае, че си тук, нали така?

— Карол знае — каза той привидно спокойно, опитвайки се думите му да прозвучат убедително.

Тя поклати глава.

— Надали. Очарователната Карол държи на буквата на закона. Никога не би допуснала да дойдеш тук сам. Мисля, че сте изцяло мой, доктор Хил.

Колко е привикнала към усещането за власт, мислеше той. Единственият начин да проникнеш под защитата й бе да я лишиш от съзнанието, че силата е на нейна страна. Което звучеше добре на теория. Проблемът беше там, че той имаше трагично малко аргументи, с които да я притисне.