Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 242

Тя наклони глава на една страна.

— Щом казваш.

— Не само казвам, но и знам. Прекрасна идея. Да обработваш съзнанието на хора със слаба психика, да ги превръщаш в свои оръдия. Властта идва в двойна доза. Ти подчиняваш тях, а те подчиняват жертвата, но съгласно твоите указания. Моите поздравления. Сигурно не е било лесно да ги обучиш така, че да изпълняват всичко точно.

Тя се усмихна.

— Знам какво се опитваш да постигнеш. Само че няма полза. Няма смисъл да печелиш време, защото спасителният отряд не знае къде си.

Той се изправи.

— Не се опитвам да печеля време.

— Седни — заповяда тя.

— Предпочитам да стоя прав — отвърна той. — Нали ти е ясно, че за теб няма изход.

Тя присви очи.

— Обясних ти какъв е изходът. Ще твърдя, че си влязъл, за да се опиташ да подхвърлиш инкриминиращи улики. Заловила съм те на местопрестъплението, и докато сме се боричкали, съм те убила.

— Подценяваш противника. Именно тази грешка става причина за повечето провали.

Тя изпръхтя присмехулно.

— Какво толкова подценявам? И двамата знаем у кого е силата. Аз съм полицай. А ти? Някакъв странен дребосък, който се занимава с луди.

— Не, не, разбираш ме погрешно. Не съм аз този, който може да ти създаде проблеми. Разбираш ли, мисълта, че ще умра, не ме безпокои особено. Но твоят проблем е Карол Джордан. Споделих с нея подозренията си. Разбира се, тя ми се присмя. Но ако нещо се случи с мен, тя няма да остави нещата така.

Джен го изгледа с презрение.

— Няма да ме уплашиш с Карол Джордан.

— Точно това имам предвид, като казвам, че подценяваш противника. Би трябвало да се боиш от нея. Защото, за разлика от това, което ти си си втълпила за нея, тя съвсем не се притеснява, че ще си изцапа ръцете. Не е човек, който би се скрил зад някакъв неадекватен нещастник като Дерек Тайлър или Карл Макензи. Ще те унищожи, и то ще го направи по възможно най-тежкия за теб начин.

— Смятам да поема този риск.

Той й обърна гръб.

— Надали ще го направиш. Привикнала си други хора да рискуват вместо теб.

— Какво си въобразяваш? Накъде тръгна? — изкрещя тя, внезапно загубила контрол над себе си.

Той я погледна през рамо.

— Омръзна ми да си говоря с теб. Твоята история завърши, а аз си отивам у дома.

Тя се изтръгна от вцепенението си, скочи напред и го сграбчи за ръката, завъртайки го към себе си. Ножът блесна във въздуха, гладен за човешка плът.

Щом видя ножа, Карол разбра, че трябва да действа незабавно. Хукна към задната врата на къщата и натисна дръжката на бравата. За нейно учудване вратата подаде, и тя връхлетя, залитайки, в кухнята. Видя пред себе си като в жива картина Джен и Тони — тя го нападаше, но ножът в ръката й не се виждаше, скрит зад телата им. От устата му се изтръгна болезнен стон.

— Хвърли ножа! — извика отчаяно Карол, докато прекосяваше с няколко широки крачки кухнята.

Когато чу вика, Джен се поколеба за секунда, но това беше достатъчно за Тони да се измъкне от траекторията на ножа. Тя хвърли поглед през рамо към Карол, а после очите й, изпълнени с омраза, се извърнаха отново към него. Карол измина последните метър — два, които ги деляха, скочи върху нея и я повали с инерцията на движението си.