Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 237

Още когато зави и навлезе в уличката, тя разбра, че нещо сериозно се е объркало. Всички прозорци на къщата й светеха ярко — и на горния, и на долния етаж. Но наоколо не бяха паркирани други коли, освен познатите й коли на съседите. Запита се дали да не побегне веднага. Така би си спечелила преднина, освен това имаше планове именно за такива непредвидени случаи. Но си каза, че от друга страна, ако колегите й бяха по следите й, тя би надушила нещо необичайно в разговорите по радиостанциите. А цял следобед по радиостанцията в колата си беше слушала обичайните глупости. Абсолютно нищо необичайно. Беше чула призивите за подкрепа, когато бяха открили тялото на Карл, и се поздрави за съобразителността, че реши да го очисти още преди да се получат резултатите от сравняването на пръстовите отпечатъци. Освен това, ако я бяха разкрили, ледената кралица Джордан със сигурност щеше да се постарае да я отпрати с някаква безсмислена задача в другия край на града, за да не участва в претърсването.

Но щом в къщата й не бяха влезли ченгетата, вътре можеше да е единствено Тони Хил. Бе доловила нещо тази сутрин, докато го возеше с колата си, но тогава реши, че става параноичка. А сега излизаше, че инстинктивното й безпокойство е било основателно. Внезапно я обзе прозрение. Той сигурно беше отмъкнал ключовете и беше им поръчал копия. Тя изруга под нос. Ето какво е станало днес. Съвсем не е започнала да откача, а просто той я е измамил. Усети как я обзема ярост и разбра, че няма никакво намерение да бяга. Никой нямаше право да я води за носа. Никой.

Ако наистина в къщата беше само Хил, имаше начин да изчисти много фино проблема така, сякаш не е съществувал. Щеше да се отърве от него, да премести спомените си на място, където никой нямаше да може да ги намери, и после да изиграе сцена на отчаяние, задето е убила психолога, вземайки го по погрешка за крадец. В най-лошия случай щяха да й дадат две години.

Но за да издържи версията, трябваше да се държи така, като че ли се прибира у дома като всяка вечер. На трийсетина ярда от къщата изключи фаровете, навлизайки по навик в алеята към гаража по инерция. Излезе от колата и затвори вратата с почти недоловимо щракване. От тъмната алея се виждаше ясно цялата силно осветена дневна.

Там беше, нахалното му копеле. Седеше край масата й в дневната и ползваше лаптопа й — като Снежанка, ако приемем, че тя беше седемте джуджета. Е, това решаваше всичко. Налагаше се да го убие.

Зави и отиде на пръсти до задната част на къщата, привеждайки се, за да мине незабелязана покрай прозореца на дневната. Облегна се на стената до задната врата и започна да рови в чантата си, за да намери ключа. Държеше го отделно, за в случай, че изгуби връзката с останалите ключове. Винаги е планирала всичко с разум. И именно затова трябваше да схване много по-рано, че Карл далеч не е единственият й проблем.