Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 220

— Та какво й е хубавото на тази работа? — поде Джен, докато сменяше рязко скоростите.

— На кое? — попита недоумяващ Тони.

— Да се занимаваш с кукувиците в „Брадфийлд Мур“. Можеш да си живееш спокойно с преподавателската работа и психологическото профилиране. За какво ти е да се занимават с тези нещастници срещу мизерно заплащане?

Тони се замисли за миг.

— Заради надеждата — каза той.

— Само това ли? Надеждата?

— Не подценявай силата на надеждата. Освен това — допълни той, — умея да върша тази работа. А човек изпитва огромно удовлетворение да върши нещо, когато знае, че е по-добър от повечето специалисти в същата област. Не си ли на същото мнение?

Тя влезе рязко в един остър завой и той неволно се подпря на вратата до себе си.

— Благодаря за скрития комплимент. А твоите кукувици помагат ли ти да решаваш задачите, свързани с профилирането?

Той се усмихна.

— Колкото и да е странно, разчитам повече на собствената си преценка. Което не означава, че работата ми с тях не ми помага понякога.

— Днес имал ли си някакви прозрения?

Тони поклати глава.

— Просто нещо ми напомни, че не трябва да се съсредоточавам само върху престъпника, пренебрегвайки жертвата. И че трябва да проследявам връзката между двамата.

— Това в случая не е проблем. Нали всички жертви са проститутки.

— Като изключим Пола.

Джен спря, изчаквайки да се включи в потока коли по главния път, и използва момента, за да го изгледа озадачено.

— Но тя приличаше на проститутка.

— Хубавата ябълка може да е червива — той се усмихна на недоумяващото й изражение. — Има още нещо, което може да я свързва с тях.

— А именно?

— Ако един убиец реши, че мисията му е да прочиства градовете от отрепки, спокойно може да оцени избиването на полицаи като също толкова общественополезно, колкото и избиването на уличници. Но, разбира се, в това би имало някакъв смисъл само ако Пола е криела нещо…

— Човек може да има най-различни причини да крие нещо.

— О, да, научих за твоето изненадващо разкритие. Идеята май никак не допадна на Дон Мерик.

Този път усмивката на Джен беше лишена от всякаква топлота.

— Напълно предсказуема реакция, нали? Такова хубаво момиче — как би могла да бъде лесбийка?

— Но ти си се досетила — отбеляза Тони. — Всъщност това е разбираемо.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

— Има една поговорка за краставите магарета…

Тя го погледна за миг.

— Какво те кара да мислиш, че съм хомосексуална?

— Това тайна ли беше?

Джен сви рамене.

— Тези психоаналитични номера не ми минават. Отговори на въпроса.

Кое те кара да мислиш, че съм обратна?

„Начинът, по който се държиш с Карол“, помисли си Тони, но се въздържа да го каже, защото така би се разкрил прекалено много. Помълча за миг, търсейки друг начин да изрази същото.

— Начинът, по който се държиш с мъжете.

— Мислиш, че мразя мъжете, така ли? Ама че клише.

— Не съм казал нищо подобно. Ти се държиш с всички нас съвсем еднакво. Отношението ти е все едно и също — шеговито, очарователно и примесено с леко презрение. Никой от нас не те интересува извън чисто професионалната ти сфера на дейност. Разбира се, обяснението може да бъде и друго — може да си от хората, които просто не проявяват интерес към секса, било то с единия или другия пол. Но някак не ми се вярва. Ти не си лишена от сексуално излъчване. Това отговаря ли на въпроса ти?