Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 222

Еванс отбеляза с пръст мястото, до което беше стигнал, и вдигна поглед.

— Госпожо Джордан? Не намирам името на Пола в списъка на участниците в първото разследване.

Карол се замисли за момент.

— Тя вероятно не се е занимавала с това, Сам. Помагаше по случая Торп, но тогава беше командирована за шест месеца в криминалния отдел. След това вероятно пак е работила като униформен полицай. Мислиш ли, че това може да има някакво значение?

— Не мога да разбера какво значение би могло да има — отвърна той. — Просто се опитвам да се хващам и за сламките.

После отново се заловиха да се ровят из планините хартия, съсредоточено свели глави.

Половин час по-късно се появи човек от отдела за оглед на местопрестъпления.

— Вие ли сте главен инспектор Джордан? — попита той.

— Да.

Карол се постара да потисне внезапно обзелото я оживление. Не би могла да понесе рухването на нови неоснователни надежди.

— Преравяхме кофите за боклук в района и открихме микрофона и предавателя, които е носила следовател Макинтайър — заяви той, видимо доволен от себе си.

Карол застана нащрек.

— Е, и?

Забеляза появата на Джен и Тони, които влизаха в същия миг, но вниманието й беше съсредоточено върху човека пред нея.

— Кабелът, свързвал микрофона с предавателя, е бил прерязан. На предавателя има два частични отпечатъка. В момента работим върху тях. Скоро би трябвало да получим сведения от автоматичната система за сравняване на пръстови отпечатъци дали има съответствие.

Тони остана дискретно по-назад, но Джен хвърли палтото и чантата си до своето бюро и застана по-близо до разговарящите.

— Защо го намирате чак сега? — попита Карол. — Какво сте правили цели два дни?

Човекът я изгледа засегнато.

— Открихме го на около двеста ярда от мястото, където тя е изчезнала. Наложи се да преровим доста боклук, докато стигнем дотам.

— Така е, като работите от девет до пет. Джен, виж кого можеш да намериш и тръгвайте отново по улиците. Разширете търсенето около мястото, където са намерили микрофона. Сам, тръгвай и ти.

Джен изобщо не спря, за да коментира заповедта, а се упъти право към вратата, която водеше към отдел „Убийства“. Еванс сложи капачето на скъпата си писалка, пъхна я във вътрешния джоб на сакото си и я последва. Междувременно Тони се разположи небрежно зад бюрото на Джен, очевидно изчаквайки Карол да се освободи.

— Колко време трябва да мине, докато се получи резултатът за отпечатъците? — попита тя.

Незабелязан от никого, Тони се приведе и отвори чантата на Джен. Плъзна пръсти вътре и порови, докато напипа връзката ключове. Сключи пръсти около нея, измъкна ги, без да издрънчат и ги пъхна в джоба си.

— Трудно е да се каже с точност — отвърна специалистът от отдел „Местопрестъпления“. — Зависи колко натоварена е системата.

Тони стана.

— Отивам да си взема кафе.

Карол почти не го чу.

— Не можем ли да пуснем заявката с молба за предимство?

— Така я пуснах — чу отговора Тони, докато излизаше от стаята. Забърза надолу по стълбите и излезе в приемната. Спря за миг пред гишето и попита: