Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 213

Вече не беше в състояние да контролира мислите си. Нещо се появяваше в съзнанието й, но още преди тя да е в състояние да си го изясни, то се изплъзваше или добиваше съвсем различен вид. Спомени се редяха и преливаха един в друг, виждаше свои познати на места, където никога не бяха стъпвали, чуваше ги да казват думи, които никога не биха казали. Образите на любовници преливаха в лицата на колеги, съученици се превръщаха в непознати хора. Нервите й не издържаха.

На моменти почти губеше представа коя е и как се е озовала на това място. Крайниците й бяха натежали, като че ли принадлежаха на много по-едър и отпуснат човек. Но това беше по-поносимо от болезнените спазми, които пронизваха ръцете и краката й на непредвидими интервали.

Единственото, което присъстваше все още ясно в мислите й, беше убеждението, че някой все пак ще дойде. Тя вече не знаеше кой ще бъде той — но знаеше, че рано или късно, по един или друг начин, всичко ще свърши.

Тони затвори вратата зад гърба си и постоя за миг на прага, наслаждавайки се на милувката на слънцето. Отдавна не беше спал толкова добре, но не му се мислеше на какво би могло да се дължи това. Внезапно в съзнанието му се появи образът на Пола Макинтайър и в същия момент цялото удоволствие от слънчевото утро се изпари. Продължаваше да поддържа у себе си отчаяната надежда, че предположенията му са верни и че тя е още жива.

Качи се в колата и завъртя ключа в стартера. Моторът се задави, закашля се като осемдесетгодишен старец с белодробен емфизем и замлъкна. Тони се намръщи и опита отново. Чу се щракване, но нищо повече. Озърна се, сякаш очакваше да намери отговора във вътрешността на колата. И го намери, разбира се. След като Карол си тръгна, той беше отишъл с колата до един китайски ресторант, за да си вземе храна за вкъщи. И после беше забравил фаровете включени.

— Да му се не види — въздъхна той. Дори да беше в състояние да открие къде е пъхнал картата за абонамента си за пътна помощ, нямаше време да чака патрулната кола да дойде и да му помогне да запали. А Карол вече беше тръгнала. Доколкото я познаваше, тя със сигурност имаше комплект кабели за подобни случаи в багажника.

Вече с развалено настроение, той излезе от колата и се упъти към автобусната спирка. Знаеше, че един от автобусите има спирка близо до Брадфийлд Мур, но знаеше и от оплакванията на посетителите, че въпросната спирка е на цяла миля разстояние от входа на болницата.

Четиридесет минути по-късно автобусът спря насред пуста местност и Тони слезе. Той се огледа, опитвайки се да разбере къде се намира, после пое по една тясна алея. Отървал се с облекчение от задушния автобус и присъствието на разновидните спътници, той можеше спокойно да насочи мислите си към проблема, който го занимаваше.