Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 200

Тя измъкна пакет цигари и му го предложи.

— Така изглежда.

— Значи този път сериозно сте решили да го хванете, а?

— Винаги сме го търсили сериозно. Сигурен съм, че Пола ти го е казала.

Хъни повдигна едното си рамо.

— Вярно е, така каза. Ама все пак не ми се вярваше, че ще се изпопребиете да търсите човек, който е пречукал само две проститутки.

— Значи си познавала Джеки?

Хъни издиша тънка струйка дим.

— Точно затова Пола искаше да говори с мен. Да провери дали знам нещо за човека, който я закла. Дори ме накара да гледам снимките на разни типове, ама не разпознах никого.

Еванс нямаше намерение да спре дотук.

— Но оттогава си имала време да размислиш. Да си спомняш случайно Джеки да ти е казвала, че се страхува от някого?

Хъни го изгледа с насмешка.

— В нашия занаят трябва да си пълно куку, за да не трепериш от шубе от сутрин до вечер.

— Все пак, имаше ли някой определен човек, от когото се страхуваше Джеки?

Еванс въртеше небрежно чашата в ръка, така светлата, мека като сметана пяна полепваше по стените.

— После, след като бяхме говорили с Пола, се сетих за един клиент, за когото Джеки ме беше предупредила — каза да гледам да си нямам работа с него. Вече влизах в колата му и тя направо ме издърпа да сляза. После каза, че веднъж я бил и после я изхвърлил, без да й плати.

Вратата на бара се отвори и вътре влезе Джен Шийлдс. Еванс я забеляза с периферното си зрение и поклати съвсем леко глава. Но тя или не забеляза жеста, или държеше на всяка цена да говори с него, защото се упъти право към тях.

— Каква беше колата? — попита бързо Еванс.

— Ами от ония, големите джипове, нали знаеш, четири по четири. Черна.

Нещо проблесна незабавно в съзнанието на Еванс. „Шибаният Ейдън Харт!“ Той е бил прав, а Карол Джордан е сбъркала. Ако Харт отговаряше на показателите в профила, който бе направил Тони Хил на Паяка, алибито не му вършеше работа.

— А да си спомняш марката? — попита той трескаво. — Модела?

Хъни отправи очи към тавана.

— Сами, приличам ли ти на човек, който разбира от коли?

Джен дойде и седна край масата. Хъни трепна незабавно като ужилена, взе си цигарите и понечи да се измъкне. Джен протегна ръка и я задържа.

— Спокойно, Хъни. Не съм тук по обичайната си работа. Случаят е по-специален.

Хъни се дръпна.

— И така да е, нали трябва да изкарам нещо, за да си платя наема. До скоро, Сами.

— По дяволите — каза Сам, когато Хъни бе изчезнала надолу по улицата. — Тъкмо я бях накарал да се разприказва.

Джен го изгледа съчувствено.

— Съжалявам, приятелю. Миналото ми в отдела за борба с порока си има своите минуси. Как върви?

Еванс побутна настрани недопитата си чаша. Нямаше никакво намерение да споделя идеите си с колеги.

— Бавно и безрезултатно. А при теб?

— Същата история. Никой никога не е чувал за този Паяк на Тони Хил. Никой — нито проститутките, нито сводниците, нито редовните клиенти. Чиста загуба на време си е това, ако питаш мен.

Еванс стана.

— Е, щом дотук няма новини, да вървим да поизтормозим още хора.

Джен тръгна редом с него.

— Пола е постоянно пред очите ми — като че ли ме преследва. Като че ли ме укорява, че не съм успяла да й помогна.