Читать «Змии в стените» онлайн - страница 85

Успя да загуби съзнание много преди Бен да нанесе последния, фатален удар, който прониза затлъстялото му сърце и веднъж завинаги сложи точка на лъжата за Дядо Коледа.

* * *

– Бен, прибрахме се! Честита Коледа!

Джошуа и Морийн Кингсли бяха сложили маските си на добри и щастливи родители още в таксито, което ги докара от летището. А и в края на краищата всички тежки думи за развод, изневери и прочие отдавна бяха изречени; нямаше смисъл и детето да страда заради нещо, което се таеше дълбоко в тях и очевидно нямаше изкореняване. Негласното споразумение ги караше поне веднъж в годината да се преструват на нормално семейство. Такова, което се обича, не се кара и дружно разопакова подаръците под коледната елха.

Под украсената коледна елха.

Първата им мисъл, когато видяха дръвчето в центъра на хола, бе, че икономката май се бе попрестарала с украсата. Не знаеха каква е традицията за украсяване на елхи в Испания, защото за пръв път живееха тук, но… явно различията бяха доста.

Претрупана е, бе нещото, което Морийн си помисли, когато погледът ѝ се спря върху празничния символ. Собствените ѝ майка и баща не бяха големи привърженици на натруфеното и кичозното, затова слагаха по една-две гирлянди, няколко топки… а, да, звездата на върха… всъщност това беше всичко, като се замислиш.

Това, което се извисяваше в центъра на новата им къща, обаче бе прекалено. Цялото дръвче бе опасано с яркочервени гирлянди, които сякаш нямаха край. От едната страна висяха две нежнорозови топки, а от другата – играчки със странна форма, наподобяващи бобено зърно.

Нещо в украсата накара Джошуа да се замисли. Напомняше му на нещо.

На какво?

Морийн запищя. Джошуа се сепна и се извърна към нея. Зениците ѝ бяха разширени от ужас, а пръстът ѝ, който допреди малко се бе размахвал заплашително към него, бе насочен към нещо…

Върхът на елхата.

О, боже. Върхът.

Изведнъж разбра на какво му напомня останалата част от украсата.

Вратата на горния етаж изскърца. Двамата подскочиха и с труд отлепиха очи от елхата.

Бен очевидно тъкмо се събуждаше, защото изглеждаше уморен и недоспал.

Пижамката му бе покрита със засъхващи петна с керемиденочервен цвят.

– Добро утро, мамо. Добро утро, тате – промълви той, с труд прикривайки прозявката си. – Весела Коледа.

Скарабеи

Възглавницата ѝ беше пълна със скарабеи.

Криси беше абсолютно сигурна в това. Ако притаеше дъх, можеше да чуе как тъничките им крачка проскърцват заплашително под бузата ѝ. Тихото шушнене, издавано от търкащите се едно в друго безброй телца, я докарваше до полуда. Калъфката бе напълно гладка – мама изпадаше в истерия, ако видеше дори една гънка върху дреха, перде или спално бельо, затова гладеше всичко с допотопната, тежка като ръката ѝ ютия – но Криси знаеше: ако събере достатъчно смелост и надникне под хладната памучна повърхност, щеше да види светлината на уличната лампа, отразена в гръбчетата на милиони пъплещи, търсещи плячка скарабеи.