Читать «Змии в стените» онлайн - страница 83

И най-важното – там родителите му все още не се караха.

Не помнеше кога всъщност бе разбрал, че Дядо Коледа не съществува. Вероятно не беше кой знае колко след „канадското приключение“, както го наричаше Бен. Беше подслушал един от скандалите между майка си и баща си, в които всеки от двамата спореше колко повече подаръци е взел за „детето“ (мразеше да го наричат така – това го караше да се усеща като неодушевен предмет) и кой има повече право да се назовава „родител“. Всъщност, „подслушване“ не беше точната дума. Дори изобщо не се доближаваше до истината. По-скоро терминът бе просто „слушане“, защото Бен, както и всеки един от съседите им в радиус от три километра, трябваше да се напряга, за да не чува скандала.

Спомняше си, че тогава избяга в стаята си и плака дълго и безутешно. Едва тогава разбра защо никога желанието му не се бе сбъдвало. Всяка година преди Коледа Бен се молеше с всички сили на „добрия старец“ да не му носи подаръци. Единственото, което искаше, бе родителите му да се разбират. И да се обичат. И да спрат да крещят. Но те не спираха. Кавгите ставаха все по-разгорещени, по-злобни, по-обидни… е, вярно, с едно прекъсване – в коледната сутрин, когато трябваше да се разопаковат подаръците, които (уж) Дядо Коледа бе оставил. Сред тях обаче нямаше вълшебна пръчка, която да сложи край на скандалите. Никога не бе успял да я открие, въпреки че се молеше с всичка сила – така, както само едно уплашено и объркано дете може да се моли, когато на карта е поставено щастието му.

Оттогава не вярваше в Дядо Коледа. А и украсяването на елхата не му доставяше никакво удоволствие.

Той въздъхна дълбоко и продължи към кухнята. Дано в хладилника имаше „Сникърс“. Ако въобще в тази държава имаше такова нещо.

* * *

Дядо Коледа изскочи от комина на поредната къща и разкърши снага. В последно време димоотводите ставаха все по-тесни и неудобни за минаване. Е, вярно – да благодарим на Вси Светии, че поне на света бяха останали още няколкостотин хиляди къщи, които бяха оборудвани с тях… Манията на хората по екологично чисто отопление, грижа за ентропията и прочие беше покъртителна, но в крайна сметка човек трябваше да си изкарва хляба по някакъв начин, а как да стане това, след като няма как да стигне до работното място? Добре поне, че джуджетата бяха измислили някакъв начин за доставка, който по хитър начин заобикаляше традицията и не изискваше физическото му присъствие. Бездействието в коледната нощ обаче го убиваше. Бе разнасял подаръци на не едно и две поколения деца по стария способ, затова едно връщане към доброто старо време му действаше като глътка вода на изгубил се в пустинята бедуин. Когато погледнеше в списъка и видеше до името на някое от добрите деца „Р-К“ („Ретро-Комин“), не можеше да си мечтае за по-голямо щастие.