Читать «Змии в стените» онлайн - страница 75

След месец-два хората от Гъл Лейк спряха да обръщат внимание дори на новините, по които през ден журналистите дуднеха за поредния потънал вдън земя, забелязан за последно в „Битс О’Хевън“. А и защо да се тревожеха? Досега нямаше случай някой да изчезне от „Червената къща“. Плюс това всички липсващи бяха непознати – просто шепа преминаващи туристи или загубеняци, които нямаха работа в тихия ни, прашасал от скука град.

Мен обаче не спираше да ме човърка. Откак жена ми бе починала, единственото ми развлечение бяха сериалите по телевизията – „От местопрестъплението“ (ръцете му да изсъхнат на тоя, който дръпна шалтера на „Маями“ и „Ню Йорк“ дано!), „Криминални досиета“, „Кости“ и така нататък – все от този род. Криминалетата, така да се каже, ми бяха влезли под кожата. Имаше моменти, в които си въобразявах, че съм супердетектив от рода на Хорейшо41 или д-р Спенсър Рийд42, та с едно помръдване на веждата бих могъл да разкрия кой написа нецензурната дума на оградата на кметството или кой е свалячът, който забремени голямата щерка на вдовицата Сент-Клер. Старческа изкуфялост, ще кажете вие… и ще сгрешите. Паметта ми може да не е като едно време, но досега съм нямал случай, в който да се чудя накъде съм тръгнал, къде живея или как се казвам.

Няма да ви лъжа, че прозрението ме озари изневиделица. Знам, че умирате да прочетете как една сутрин съм се събудил, почесал съм се по лявата топка и ненадейно истината се е стоварила върху мен като тиган върху главата на прибиращо се по ранни зори у дома пиянде. Нищо подобно. Винаги съм бил човек, който си пада по постепенните разсъждения, наблюдения и анализи. Така бе и в конкретния случай. Първо си спомних как някой бе споменал, че май засякъл Брад Льофевр да излиза крадешком от „Битс О’Хевън“. Което бе повече от странно, имайки предвид, че не му бяхме виждали очите в „Червената къща“ повече от месец. След това се сетих, че семейството не се бе вясвало и в магазина – иначе все щях да ги забележа, тъй като прекарвах доста голяма част от времето си на пейката пред него, мъчейки се да победя на шах Вехтия Стю. Започнах да подпитвам този и онзи и се оказа, че почти няма човек в целия град, който да знае къде и защо са се покрили Полин и Брад. Така съмнението полека-лека се загнезди в мислите ми. Нямаше обаче как да споделя подозренията си, тъй като надали някой (освен може би Стю) щеше да ми повярва. Трябваше ми някакво подобие на доказателство.