Читать «Змии в стените» онлайн - страница 77

Оказа се, че съм бил прав в предположенията си, понеже не мина кой знае колко време и русокосият здравеняк започна да се олюлява, а погледът му стана пуст и отвеян. Брад услужливо му помогна да стане и двамата заедно се заклатушкаха към изхода. Никой от посетителите не им обърна внимание. Абсолютно нормална гледка – човекът не преценил колко точно пиене може да носи и сега добър приятел му помага да си замъкне задника до дома или до мотела, в който бе отседнал.

Оставих недопитата бира и, раздиран от твърде противоречиви чувства, ги последвах. От една страна си умирах от любопитство и желание да се правя на Фил Марлоу47, но от друга си нямах ни най-малка представа какво, по дяволите, щях да мънкам, ако Брад се обърнеше и ме видеше как се промъквам като бит помияр след тях.

Слава богу, че късметът ми очевидно тази вечер бе решил да се раздава без задръжки. Льофевр бе прекалено зает да насочва дрогирания дървар в правилната посока и да внимава да не го отърве в някоя канавка, понеже не погледна назад нито веднъж. Предположих, че не му е за пръв път, защото самоувереността, с която смело крачеше напред, без да се притеснява дали някой не го е проследил, бе плашеща.

Когато стигнахме пред къщата на Брад, побързах да се скрия зад живия плет на съседите му. Напразно, както се оказа, тъй като дърводелецът явно наскоро бе опериран от параноя – с добре отработено движение прехвърли тежестта на надрусания си спътник в лявата си ръка, с дясната бръкна в джоба си, извади връзка ключове, отключи, натика мъжагата вътре и затръшна вратата зад себе си. Напрегнах слух, но не чух звука от изщракването на ключалка или резе от вътрешната страна. Поколебах се накратко, но изкушението бе твърде голямо, за да мога да се съпротивлявам. На прибежки се приближих до верандата и зачаках. Нямах представа какво точно ще се случи и какво щяха да доловят ушите ми. Въображението ми рисуваше картини, изпълнени с писъци, молби, отчаян рев и звуци от моторна резачка, кълцане с брадви и прочие не твърде лицеприятни сцени, сякаш извадени директно от снощния епизод на „Декстър“48.

С други думи, бях подготвен за всичко друго, но не и за това, което последва. От един от прозорците на втория етаж (очевидно там бе спалнята на младоженците) се разнесоха недвусмислени пъшкания, охкания и стенания като в някой от филмите, които често засичах посред нощ по телевизията, украсени с голяма и сочна червена точка, предупреждаваща „18+!!!“. Аха! Елементарно, драги ми Уотсън, обади се вечно дремещият в мислите ми Шерлок Холмс. Младата женица на мосю Брад е решила да внесе пикантерийка в семейното ложе и затова кара съпруга си да издирва непознати (за да не берат срама, гледайки съгражданите си в очите на следващия ден) и да ги води посред нощ у дома за тройки и други извращения.