Читать «Змии в стените» онлайн - страница 52
Сибин Майналовски
Е, тъпчеха ги.
Хората тъпчеха него. Той пък тъпчеше охлювите. Не че му ставаше по-добре, даже напротив. Затова и спря да брои. Полека-лека усещането, че едва ли не извършва геноцид, се изпари. Чувството за крайна безизходица обаче остана.
Потънал в мрачни размисли, за малко не подмина собствения си блок. Спаси го рефлексът – ръката му по навик посегна да помилва бездомната котка, която всяка нощ спеше върху един от паркираните пред входа автомобили. Проклинайки се за отвеяността си, бръкна с другата ръка в джоба си, извади тежката връзка ключове и отключи входната врата.
Както винаги взе стълбите до третия етаж, където се намираше апартаментът му, почти на бегом, докато се опитваше да задържи дъха си, за да не вдишва смрадта, носеща се на талази от съседните жилища. Отдавна непрано бельо, прегорели манджи, кучешки изпражнения… един господ знаеше какво се криеше зад почти винаги залостените врати на съседите. За щастие не му се бе налагало да се прави на примерен и да ходи да помага на тоя и оня да оправят разбитите си тръби примерно. В цялата кооперация все едно се бяха събрали най-несоциалните изроди от целия град. Всъщност, като се замислеше, това бе добре дошло за него.
Заключи старателно трите резета зад себе си и се облегна на стената, останал без въздух. Когато дробовете му се успокоиха, напипа ключа за осветлението и го натисна. Мъждукащите крушки с неохота обляха с оскъдната си светлина тесния апартамент. Допреди година бе живял в четиристаен, но откри, че пустото пространство го подтиска. Затова се бе разровил и бе открил този тук. Двете стаи плюс миниатюрната кухня го устройваха повече от перфектно.
Без да се събува - беше достатъчно мизерно, така че нямаше нужда да се прави на чистофайник - затътри крака до кухнята, тръшна се на един от злощастно скърцащите столове и запали цигара. По навик метна бърз поглед към табуретката, където обикновено лежеше котката му, но очите му срещнаха единствено пустата мърлява повърхност, покрита с парче плат. Сара си бе отишла преди три месеца, официално надживявайки последната му връзка с поредната никаквица с около година. От време на време се чудеше дали да не си вземе нова котка. Онази пред блока например. Желанието му обаче се изпаряваше, когато се сетеше как приключват всичките му взаимоотношения – било с жени, било с котки. В края на краищата винаги имаше само болка, сълзи и депресия.
От детската
