Читать «Змии в стените» онлайн - страница 50

– Какво, какво… ще импровизираме – измърмори Тери и щракна с пръсти. Една от стените в заведението моментално се освободи от всичките си украшения и грейна снежнобяла пред мен. Собственикът понечи да протестира, но когато хвърли един поглед към сметката, която бяхме направили, се отказа.

Огледах се наоколо и забелязах купчина въглени, останали от камината, очевидно приготвени за изхвърляне. Оттам насетне всичко протече като в транс: затворени очи, здраво стиснати пръсти, усещането как енергията протича по ръката ми и се излива върху мазилката…

Когато се опомних, забелязах три неща: първо, че определено бях надминал себе си, що се отнася до мащабност и детайл; второ, че Силвия ме държи през кръста, за да не падна; трето, че Тери и Джонатан вече прекрачват през мислената линия, разделяща нашия от нарисувания свят, за да се опитат да развържат и освободят Мишо Антонов.

Вещица или не, но хилядолетните младежи си разбираха от работата и успяха да се справят със сложните възли и заклинания за отрицателно време. Кръчмарят още не бе успял да донесе нова бутилка ром за нас и поредната с червено вино за девойката, а Мишо и щерка му вече бяха се разпрегръщали, изпозапознали, поревали и, леко поуспокоени, седнали да пият.

– Антонов, друже, кажи сега имаш ли нещо против дъщеря ти да ме покани на среща? – тропна с юмрук по масата Тери няколко десетки литра пиене по-късно.

– Ей, ама непоправим си, значи… – плесна се по челото Мишо. – Че имам – имам, ама теб човек не може да те спре, щом си наумиш нещо, а като гледам и Силвия как те е зяпнала, едва ли ще възрази… ама сега ли му е времето, да му се не знае? Две вещици, и то от Акълдаващите, са те погнали, а ти само за срещи мислиш!

– О, те изобщо не ме притесняват – засмя се Вечният Човек и махна на кръчмаря за нова порция алкохол. – Честно казано, повече се тревожа за Людмила и за нейната реакция, но вярвам, че щом те спасихме, ще удариш едно рамо…

– Ще, ще… – опули очи Антонов. – Та нека се върнем на Акълдаващите… Викаш, решил си проблема… ще ни светнеш ли или ще ни оставиш да тънем в блажено неведение?

– Не съм аз човекът, когото трябва да питаш – подсмихна се Тъмният Маг и вдигна чаша към Джонатан Деветте Пръста. – Като му гледам доволната физиономия, със сигурност се е сетил за нещо още в мига, в който те измъквахме насам. Не казах нищо, за да не му развалям удоволствието. Джони, ще споделиш ли, приятелю?

– Вече си мислех, че никога няма да попиташ – доволно отвърна Деветте Пръста и бръкна в джоба си.

Всички недоумяващо се взирахме в запечатаното с магическа руна пликче, в което се спотайваше нещо… неописуемо.

– Какво, в името на Мрака, е това? – обади се след продължителна пауза Мишо.

– Това, скъпи ми магове и дами, са кюлотите на вещицата Росинда – театрално се поклони Джони и прибра ужасяващата торбичка във вътрешността на плаща си. – Докато развързахме хер Антонов, забелязах, че циклофреничката е използвала едно от древните Акълдаващи проклятия, за да удържи на място нашия приятел тук – а именно Непрания Кюлотен Възел. На тази мисъл ме наведе нещо, която бях чел наскоро в един от интернет-форумите, където се събират незадоволените квачки (не се смей, Питър, може да е „Alcatel“, ама става за браузване в мрежата!). Потребителката UmriVarnaSofiaRulez се оплакваше от мъжа си, който не успял да инсталира навреме желания от нея душ-панел в банята. Датата на публикацията бе от преди 8 месеца… Така че събрах две и две и получих логичния отговор – Росинда е имала възможност да приложи кюлотната магия и се е възползвала от нея. Ето защо грижливо прибрах намерената непрана гнус и с удоволствие ще я предам на нашия любим побратим Били, когато се приберем в „Зелената котка“.