Читать «Змии в стените» онлайн - страница 54

Кандидат-жертвите ми всъщност бяха две – Кайл Мартинсдейл (неверникът, който ми се кълнеше във вечна любов от десетина години насам) и съпругата му Марго (пачаврата, заради която ме бе зарязал секунди след като откри, че е богата и сексуално незадоволима). Бях си направила домашното добре: знаех, че убийствата на семейни двойки крият повече опасност от останалите; знаех, че папараците и без това следват звездното семейство неотлъчно и дават мило и драго за поредния скандален кадър с тях двамата; знаех, че почти цялата къща е опасана с камери с изключение на кабинета на Кайл, в който бе почти невъзможно да се проникне…

С други думи, знаех, че това, което се надявах да извърша, беше невъзможно, откъдето и да го погледнеш. Всеки престъпник, ченге или автор на криминални романи би се съгласил с това. Също така обаче бях уверена в още нещо: че никой и нищо не може да застане на пътя на прецакана жена.

Която на всичкото отгоре притежава всички качества, необходими на сериен убиец.

След като вече можех буквално да рецитирам насън рутината на Мартинсдейлови, охраната им, портиерите, икономите и дори разписанието на доня Роза, чистачката, реших, че няма смисъл да отлагам повече изпълнението на перфектния си план. За начален час на операцията бях набелязала 19:45 ч., 17 ноември. Тогава се навършваха точно пет години, откакто Кайл и аз се бяхме сблъскали за пръв път на улицата и, както наивно вярвах доскоро, бе пламнала любовта. Знам, че беше мелодраматично. Но, кажете ми, как да вървя срещу женската си натура?

Няколко минути преди нароченото от мен време вече бях заела удобна позиция на един от клоните на дървото, което растеше точно до оградата на имението Мартинсдейл. Вече се стъмваше рано, бях цялата в черно, а обслужващият персонал бе напуснал къщата преди половин час. Не се съмнявах нито за миг, че ще успея да проникна – всички гореизброени фактори бяха на моя страна. Единствено се притеснявах дали двамата охранители – Сезар и Антонио – няма изведнъж да решат да изневерят на традицията си да се гушкат в тоалетните на прислугата. Това обаче надали щеше да се случи – прекалено скоро бяха осъзнали сексуалността си и прекалено отскоро влюбени, така че със сигурност едва ли щяха да пропуснат възможността на петминутен меден месец сред бидета и ароматизатори.

Светкавичният ми пробег от клона през стената, та чак до противопожарния изход, премина без особени премеждия, следователно бях права за „младоженците“. Прекрасно знаех къде са разположени камерите и как да улуча точно „мъртвите им точки“, затова промъкването ми се стори като детска игра. Също толкова лесно се оказа и да прескоча от аварийната стълба до прозореца на тоалетната. Кайл неведнъж бе гълчал прислугата и се бе опитвал да им набие в главите правилото за винаги затворени прозорци, но всеки, който знаеше какъв Армагедон настъпва след доня Роза, можеше да се обзаложи, че точно тези ще са отворени. Наложително беше.

Както се очакваше, Антонио и Сезар се бяха заключили в една от кабинките и чувствено озвучаваха околността с пъшкания и стенания в стил „Планината Броукбек“. Сезар изобщо не разбра откъде му дойде – просто издаде някакво кратко задавено гъргорене и рухна на земята, притискайки прегризаната си сънна артерия. Оставих го да се въргаля в собствената си кръв – той беше момчето, което зяпа камерите, тоест, не бе важен. Виж, с Антонио трябваше да се постарая повече, той имаше достъп до най-потайните места на имението и затова щях да имам нужда от пръста му. Прехапах бедрената му артерия за разнообразие, мъчейки се да не обръщам внимание на отвратителното нещо, което – все още възбудено – се люлееше пред очите ми, след което набързо откъснах пръста му. Докато се отдалечавах, нямаше как да не забележа любопитна подробност – двамата мъртъвци бяха паднали един върху друг в перфектна поза „69“. Е, животът понякога си правеше странни шеги.