Читать «Змии в стените» онлайн - страница 42

– Добре, от мен да мине, ще ти кажа… само че никому нито дума! – проговори след доста продължителна пауза Тери. – Има една малка подробност, която нито ти, нито Били, нито неговата свита саморасляци знаят. Росинда бе… и още е… Акълдаваща.

Застинах на място. Усетих как космите по слепоочията ми настръхват като наелектризирани.

– Искаш да кажеш, че пет години си живял и си делил брачно ложе с Акълдаваща???

– В моя защита ще кажа, че тогава още не знаех, че малката ще се окаже същото изчадие като майка си. Имах известни надежди за нея, но се оказа същия меркантилен звяр като дъртата – с всички присъщи на Акълдаващите зверства: безчувственост, сребролюбие, стиснатост, склонност към шизофрения и невъзможност да се сприятели с нещо по-добро от сериен убиец или нимфоманка.

– Ти, друже, имаш талант да се тикаш между шамарите – това го знаят всички от Пущинака насам – но този път си надминал себе си! – вдигнах иронично чашата си към него. Джинът започваше да ме омайва, но, за съжаление, недостатъчно бързо. Самият факт, че бяхме изправени пред олигофренясала вещица с любов към отмъщението, ме караше да се чувствам, меко казано, некомфортно. Абе направо си бях уплашен, да си кажем правата.

– Тери, моля те, кажи ми, че някъде сред запасите ти се крие бутилка абсент. Имам крещяща нужда от нещо по-силно…

– Тц, нямам, приятелю… – поклати глава съжалително Тъмният Маг. – Но за теб, както знаеш, и в Румъния без чесън отивам! Жулието! Размърдай си пухкавия задник и отиди за абсент!

Рижавата котарана възмутено помръдна с мустак, за да демонстрира колко е обидена, след което се разтвори във въздуха.

Знаех си, че нещо не е наред с тази маца!

След десетина минути писа̀ната се появи отново, а на гърба ѝ с две кожени ремъчета бе пристегната бутилка от забраненото зелено чудо15.

– Браво, Жужу̀! – почеса я Тери зад ушите. Жулиета помърка малко от благоприличие, след което отново зае мястото си пред камината с достолепие. Цялата ѝ осанка просто крещеше: „Мързели! Използвачи! Да карате невинното коте да ви носи пукница…“.

– Споко, не ѝ се връзвай – подметна магьосникът, докато допиваше чашата си и я пълнеше с абсент. – Навремето колко пъти сме я пращали да купува перденца и обувчици за двете вещици…

– СТИГА!!! – крясна изведнъж Силвия толкова пронизително, че за малко да изтърва бутилката.

Двамата с Тери се извърнахме стреснато към нея.

– Някой ще ми обясни ли за какво става въпрос? – продължи полуистерично девойката. – Примерно защо двама души, единият от които с холандска фамилия, а другият – с английско име, говорят перфектен български? Защо пицата, която трябваше да бъде с допълнително кашкавал, вместо това се оказа пищяща и очевидно прокълната? Защо котката ви се държи като герой от „Седморката на Блейк“ и се телепортира насам-натам, вместо да лежи пред камината и да си играе с лазерни фенерчета? И най-важното – какво, по дяволите, е Акълдаващ и защо и двамата изглеждате така, сякаш сте видели куп призраци, които играят на фрисби пред блока?