Читать «Змии в стените» онлайн - страница 40

– Здравейте, мис, прекрасна вечер, нали? Бихте ли била така добра да се опитате да си поемете въздух? Да, знам, че ще е трудно, но все пак…? Първо отваряме устата – по възможност без да крещим – след това вдишваме… и издишваме… Чудесно. Тери, изритай кутията и вкарай девойката вътре, преди да е събудила целия вход…

Пръстенът на Тъмния Маг примигна за кратко в ярковиолетово. Кутията, чийто капак се надигаше и спускаше като гръдния кош на задъхан от бягането маратонец, се отскубна от ръцете на приносителката си, прехвърча през почти цялата стълбищна площадка и с глух удар се приземи пред вратата на асансьора. Тери улови момичето за ръката и с рязко движение го дръпна в коридора, след което я подбутна към мен, изръмжавайки „Вард? я!“, изскочи навън и трясна вратата зад себе си.

Едва сега, когато успях да огледам девойката, видях, че доста си я биваше. Е, като за мен бе прекалено млада, но месир Джаред обичаше да се заиграва с деца и несъмнено щеше да я оцени по достойнство… в момента, в който се справеше с онази дяволия от кутията за пица, каквото и да представляваше въпросното нещо.

– Успокоихте ли се, мис? – заприказвах я аз с най-благия тон, който успях да изцедя от себе си. – Не се притеснявайте: сър… хм… Джаред се е справял с доста по-сериозни проблеми от това…

–Какво, по дяволите, имаше в тази кутия? – почти изкрещя момичето.

– Честно ли? Да си призная, нямам ни най-малка представа. Но не се и съмнявам, че нашият приятел ще ни осведоми веднага щом приключи с… неутрализирането му, така да се каже. Докато го чакаме, нямате ли желание да се запознаем? В крайна сметка е глупаво двама възрастни да си говорят на „Вие“…

– Ами…

– Ето, за да дам пример, ще Ви се представя. Казвам се Питър Стенли, художник. А Вие трябва да сте… Мария? Не знам защо, но ми приличате на Мария… поне ако Ви рисувах, картината щеше да се казва „Мария“.

Момичето направи плах опит да се усмихне.

– Н… не, името ми е Силвия – успя да изкопчи от себе си тя след няколко дълги секунди на колебание.

– Силвия? Силвѝ? Френско име… Хм, повече Ви подхожда Мария, уверявам Ви… определено имате леко латино излъчване. Сигурна ли сте, че не сте Мария все пак? Не? Е, добре, и Силвия не е крайно зле…

Девойката се разсмя доста по-непринудено. Очевидно бях успял да я накарам поне за кратко да забрави за необичайната доставка, която се бе опитала да направи преди малко.

– Добре, Силвия, кажи ми сега каква беше тази пица – откъде я взе, кой я плати, каза ли нещо допълнително…

Нито тя обаче успя да отговори, нито аз – да довърша въпроса. Вратата на апартамента се отвори с трясък и Тери нахълта вътре, разлютен като стадо оси, страдащи от хроничен запек.