Читать «Змии в стените» онлайн - страница 37

– Ха-ха, не съм ли те водил в някоя от местните кръчми? – засмя се магьосникът и с едно движение на кутрето си накара чашата си да се напълни. – Трябва някой път да те запозная с Берен, Налла и останалите идиоти в тая забравена и от Мрака страна…11

– Заради тях ли си избрал да живееш тук? – подкокоросах го аз, като тайно се надявах да чуя дълга и съмнително правдива история за смъртни врагове, които са по петите му и единствено тук не биха могли да го открият…

– Не само, друже – вдигна чашата си за наздравица Тери. – Местните имат една поговорка: „Моят дом е моята крепост“. Живял съм къде ли не, но не можах да почувствам нито едно от местата като свой истински дом. Винаги се намираше някой, който да цъфне пред вратата ми и да започне да досажда – направи ми това, измагьосай ми онова… че аз да не съм селска врачка, да му се не види! Спасявал съм толкова светове, че и Брус Уилис ще ми завиди… а те ме занимават с любовни билета, Чувствоунищожители12, спомени и всякакви подобни простотии.

– Ха, значи затова си окичил вратата с толкова защитни руни…

– Ами да – а ти какво си помисли, че денонощно съм обсаден от тълпи орки и не смея да прекрача прага ли? – засмя се магът и запали една от невероятно смрадливите си цигари. Дори Рей Макгавърн не бе успял да го убеди да мине на по-нормални… или поне по-малко миризливи. Ароматът на необработен ориенталски тютюн ме накара да се закашлям. Тери услужливо щракна с пръсти и отвори малкото прозорче над балконската врата.

– Студено ли ти е, Питър? – попита той и без да ме изчака да отговоря, махна с ръка към една от стените. На мястото на голите тапети изникна огромна на вид камина, в която весело пращеше доста уютно изглеждащ огън. Котката на магьосника тутакси се материализира от нищото, сякаш седмици наред бе чакала началството да се сети да призове топлото, и се излегна по господарски на не повече от лакът разстояние от пламтящите цепеници. Изправих се, за да я погаля, но в същия момент в апартамента отекна гръмкият звън на микровълнова печка.

– Все пак ползваш глезотиите на цивилизацията, значи? – ухилих се аз. Всички знаеха, че неприязънта на Тери Сторн към съвременната техника бе пословична. Например, вероятно във всички светове нямаше друг маг, който все още да не си е купил смартфон. Дори Джонатан Деветте Пръста гордо разнасяше насам-натам някакъв допотопен „Alcatel“, който според майтапчиите от „Котката“ бил купен от зеленчуковата борса в Роуинор и всъщност бил резултат от неуспешен генетичен експеримент за кръстосване на тиква с колибри. Тери обаче продължаваше да разчита на старите методи на комуникация – пощенски гълъби, мислограми, директна телепатична връзка или директно появяване пред дома на случайно забравилите да си платят клиенти…

– О, не е това, което си мислиш, друже – надигна се от фотьойла си Вечният Човек и се запъти към кухнята, като ми направи знак да го последвам.

Хм, все пак имаше микровълнова печка. При това изцяло черна – явно терминът „бяла техника“ нямаше никакво значение за него. Тери натисна копчето за приключване на програмата, отвори вратата на фурната и измъкна оттам леко пожълтяла и димяща, но иначе съвсем обикновена ученическа тетрадка.