Читать «Змии в стените» онлайн - страница 26
Сибин Майналовски
Той се пресегна и с другата си ръка и с неподозирана дори за самия себе си сила изтръгна пластмасата от бетонения ѝ затвор. Клемите впиха нагъл поглед в лицето му, сякаш го предизвикваха:
Очакваше яркосиня искра, лек дим, мирис на изгоряла плът, кълбета нажежен въздух, които се скупчват около него и го задушават със смъртоносната си прегръдка… Нищо подобно. Просто се почувства… жив. За пръв път за цялото си съзнателно съществуване. Усещаше как потоците електричество се вливат във вените му и го изпълват с огромно количество щастие и оптимизъм. Долната част на корема му тръпнеше от сладост. Беше получил първата пълноценна ерекция в живота си. От очите му се стичаха сълзи на радост, които се изпаряваха върху бузите му за броени мигове, още преди да успее да ги докосне с език, за да опита сладостта им.
Мѝра бе застанала до хладилника, подпряна небрежно върху очуканата му врата. Една част от мозъка на Саймън отбеляза хладнокръвно как крехката ѝ ръка оставя аленочервен отпечатък, който бавно се разтичаше като водна боичка върху мръсната повърхност. Нямаше време обаче да се зачуди – цялото му внимание бе съсредоточено върху усмивката на невероятно красивото момиче. Цялото ѝ тяло сякаш бе съставено от милиарди светулки, които прелитаха под кожата ѝ и всяка секунда меняха цвета и посоката си, като унесени в ритъма на валса под звуците на музика, достъпна само за тях. На мястото на устните ѝ сякаш грееше самото слънце – очарователно, ослепително и в същото време нежно и щадящо очите.
Ненадейно се сети, че е възбуден и засрамено опита да се прикрие, но нямаше смисъл – Мѝра дори не сведе поглед надолу. Вместо това се приближи и го прегърна. Нова вълна̀ наелектризиращо щастие се разтече във всяка една фибра на тялото му. От гърдите му се изтръгна неудържим вик на радост.