Читать «Змии в стените» онлайн - страница 25
Сибин Майналовски
Вратата на спалнята се затръшна зад гърба му. За миг в мозъка му нахлу мисълта
Той наклони глава и се заслуша. Можеше да се обзаложи на джобните си за цяла седмица, че съскането на змиите става доста по-силно, ако се наведеше до някой от многобройните контакти, разпръснати из цялата къща. Изу пантофите, за да не вдига излишен шум, и тръгна с наострени уши покрай боядисаните в мръсножълт цвят бетонени стени. Откри, че когато се движи в посока към кухнята, шепотът става все по-настоятелен.
Гласът на влечугите вече не умоляваше, а заповядваше.
Обходи с поглед набързо малката кухничка и се убеди, че нямаше нито един свободен контакт. Поколеба се, но в края на краищата любопитството му надделя. Улови кабела, който водеше към хладилника, и със светкавично движение издърпа щепсела. Не знаеше какво очаква – може би от контакта да заизлиза дим като от лампата на джина в „1001 нощ“? – но а всеки случай прикри главата си с ръце и инстинктивно се сви.
За огромно успокоение пушеци, взривове и прочие специални ефекти нямаше. И слава богу, иначе дявол знае как щеше да обяснява на следващата сутрин на пастрока си цялата пиротехника.
Изведнъж му стана адски студено. Същевременно с това обаче усети как едри капки пот се стичат по челото му, падат върху непрания от години килим и бавно попиват в изтънелия плат. Цялото му тяло се тресеше неудържимо. Изпитваше странна необходимост да докосне контакта. Протегна ръка и допря пръсти до излъчващата ледена хладина повърхност. Имаше чувството, че всеки един косъм по тялото му е настръхнал и пърха уплашено като малко врабче, което се кани да полети за пръв път в живота си. Погали дупките на контакта с нежност, която не бе изпитвал досега. Шепотът се усили.