Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 165
Орсън Скот Кард
— Това ще свърши работа.
— Може би.
— Прегърни ме, преди да тръгнеш.
Той я прегърна.
— Петра, ти мислиш, че няма да ме видиш отново, но аз предполагам, че ще ме видиш.
— Осъзнаваш ли колко ме плаши това „предполагам“?
— Аз може да умра от апандисит в самолета на път за Рибейрау. Нищо не е сигурно.
— С изключение на това, че те обичам.
— С изключение на това, че се обичаме взаимно.
Полетът на Бийн беше стандартното мъчение да седиш часове наред в затворено пространство. И понеже летеше на запад, изтощението не беше за подценяване. Отначало смяташе да отиде при Ахил веднага щом пристигне, но размисли. Нуждаеше се от ясна мисъл, за да е в състояние да импровизира и да действа бързо. Нуждаеше се от сън.
Питър го чакаше пред вратата на самолета. Титлата хегемон му осигуряваше привилегии, които се отказваха на останалите хора на летището.
Поведе го надолу по стълбите към кола, която ги закара право до хотела, избран за команден пост на МФ. Войници на МФ стърчаха до всеки вход, а Питър го увери, че има снайперисти във всяка от околните сгради, както и в тази.
— И така — започна хегемонът, когато останаха сами в стаята на Бийн, — какъв е планът?
— Явно очакваше, че имам.
— Нямащ ли? Дори цел?
— О, имам две цели. Обещах на Петра, че веднага щом открадна нашите зародиши, ще й ги върна, а междувременно ще убия Ахил.
— И нямаш никакви планове как ще го направиш?
— Имам някакви. Но във всеки случай, каквито и да са, няма да свършат работа, ето защо мисля да не им се осланям много-много.
— Всъщност Ахил вече не е толкова важен. Имам предвид, че е важен, защото всеки в този двор е негов пленник, но на световната сцена е загубил цялото си влияние. То изчезна като дим, когато свали совалката и китайците се отказаха от него.
Бийн поклати глава:
— Наистина ли мислиш, че ако сега се измъкне няма да се върне към старите си игри? Според мен вече разполага със зрители за медицинското си шоу.
— Предполагам, че няма недостиг на хора от правителството с мечти за власт, с каквато той може да ги съблазни, или тайни, за да ги изнудва, но…
— Питър, аз съм тук, за да ме измъчва и после да ме убие. Ето защо съм тук. Аз съм
— Е, ако неговият план е единственият, тогава…
— Така е, Питър. Той е човекът с плана този път. А аз съм този, който може да го изненада, ако не правя това, което той очаква.
— Добре. Аз ще вляза.
— Какво?
— Убеди ме. Аз ще вляза.
— Къде ще влезеш?
— Възнамерявам да вляза с теб.
— Не, няма да влезеш.
— Аз съм хегемон. Няма да стоя отвън, докато ти влизаш и спасяваш мои хора.
— Той ще бъде много щастлив да те убие заедно с мен.
— Първо ще очисти теб.
— Не, първо теб.
— Както и да е. Ти няма да влезеш през тези порти, ако аз не съм сред петимата.
— Слушай, Питър. Причината да сме в такова опасно положение е, че се мислиш за по-умен от всеки друг, и независимо какъв съвет получаваш, винаги си вървиш, вирнал нос, и обикновено правиш нещо изумително глупаво.
