Читать «Последната кралица на Индия» онлайн - страница 2

Има една стара хиндуистка поговорка, която баща ми някога често обичаше да повтаря: Бандар киа джаане адарк ка сваад. Което ще рече: „Какво ти знае маймуната за вкуса на джинджифила?!“. Смятам, че това важи в пълна степен за англичаните. Те не знаят абсолютно нищичко за народа, който дойдоха да управляват. Тогава как бихме могли да очакваме от тях да пазят нашите храмове и да уважават нашите богове? В най-добрия случай те гледат на тях като на екзотични украшения. В най-лошия — като на останки от „езическото варварство“, което се шири необуздано из една страна, дала на света шаха и цифрата нула.

Поглеждам отново адреса, който мис Пениуел ми даде преди два месеца. Стояхме заедно с Рааши на железопътната гара в Бомбай, когато към нас се втурна една жена. Тракането на острите ѝ токчета отекваше по каменната платформа. В страна на червени сарита и шафранени дупати тя беше облечена в сива блузка и шапка в същия нюанс на сивото. Черната ѝ пола стигаше едва до прасците ѝ. Беше англичанка.

— Хиляди извинения, че ви притеснявам, мисис Ратод! Вие сте мисис Ратод, нали?

За миг се поколебах. Но британското правителство вече не се занимава с преследване на бунтовници, затова ѝ казах истината.

— Да — кимнах.

Тя подаде ръка, а от обучението си по английски маниери аз знаех, че трябва да я поема.

— Ема Пениуел — представи се тя.

Предположих, че е поредната журналистка, опитваща се да научи какво е станало със съкровищата на нашата рани, след като беше убита. Но ето че тя каза:

— Преди шейсет и пет години дядо ми ви е ескортирал до Лондон. Казва се Уилкс и много би се радвал отново да се види с вас!

Бяха ми необходими няколко секунди, докато осмисля казаното от нея. А когато го направих, поклатих глава и отговорих:

— Много съжалявам, но това беше в друг живот! — Хванах Рааши под ръка и докато двете се насочвахме към влака, допълних: — Тогава бях от една друга Индия.

— Точно затова съм дошла! — занарежда бързо младата жена, когато видя, че не проявявам интерес. — Дядо ми е издател и иска да издаде мемоари от колониите! Иска да разкаже вашата история! Знам, че бързате за влака, но…

Спрях, за да ѝ обясня, че в миналото ми има неща, които не бих искала да си спомням, обаче младата жена не прояви дори приличието да се престори на шокирана и отсече:

— Всеки от нас си има неща, които би предпочел да държи в пълен мрак. Но само осветяването им може да прогони завинаги демоните!