Читать «Последната кралица на Индия» онлайн - страница 5

— Спомняш ли си историята за първия моголски водач на Индия?

— Той е бил мюсюлманин, а ние сме хиндуисти.

— Да. Но точно той донася пурдата по нашите земи.

— Значи император Бахадур шах е виновен, че не мога да излизам от дома си?

Ръката на татко се стегна и аз веднага разбрах, че написаното от мен е погрешно.

— Никой няма вина за пурдата — изписа бързо той. — Благодарение на нея жените са в безопасност.

— От какво?

— От мъжете, които иначе биха им причинили много злини.

Застинах върху коляното на баща ми. Той да не би да искаше да каже, че до края на живота си аз няма да мога да видя какво има отвъд зидовете на нашата градина? Усетих, че в гърдите ми се надига огромно вълнение.

— Хей! — написа баща ми. — Какво те тормози, паунче?

Не че татко използваше думи като „хей“ или други такива. Това е добавка от мен, начинът, по който си представях, че би говорил, ако не си беше изгубил слуха, докато се биеше рамо до рамо с британците срещу бирманците. Сега вероятно се питате какво са правели британците в Индия и защо изобщо нашите хора са се били срещу бирманците. Всичко започнало през 1600 година, когато в моята страна пристигнали първите английски моряци. Ако сте чували историята за носа на камилата и как в една студена зимна нощ камилата помолила господаря си да ѝ позволи да си пъхне носа в палатката му, за да се стопли, много бързо ще схванете подхода на Британската източноиндийска компания.

В началото тя не била нищо повече от обикновена търговска компания, купуваща нашите прекрасни подправки и коприни, за да ги откара с кораби в Англия, където правела цяло състояние от продажбата им. Но с течение на времето преуспяла толкова много, че се наложило да започне да пази богатите си складове с въоръжена охрана. В началото охраната наброявала няколко стотици души. После тези няколко стотици охранители станали няколко хиляди въоръжени войници. И един ден владетелите на Индия се събудили, за да установят, че Британската източноиндийска компания има могъща армия. Компанията постъпила точно като прословутата камила, която обещала да пъхне само носа си, обаче после пъхнала и предните си крака, след това и гърба си, докато накрая станало така, че камилата заела цялата палатка, а господарят ѝ бил принуден да зъзне навън в студената нощ.

Не след дълго станало така, че когато някой от нашите господари имал нужда от военна помощ, той вече се обръщал не към друг свой събрат махараджа, а към Британската източноиндийска компания. И колкото повече услуги искали нашите махараджи, толкова по-могъща ставала Компанията. Накрая, през 1824 година група владетели от Северна Индия решили, че им е писнало. От доста време насам наблюдавали как бирманците превземат кралство след съседно кралство и осъзнали, че точно като онази подла камила бирманците няма да се спрат, докато не седнат и на техните тронове. Не мога да разбера само едно — защо същите тези махараджи не са успели да проумеят, че историята с камилата важи и за британците. Човек би си помислил, че най-безопасният им ход би бил да се обърнат за помощ един към друг. Ала нито един от тези могъщи мъже не желаел да бъде задължен на друг махараджа. Затова избрали да се чувстват задължени на външен фактор. Успели да убедят Британската източноиндийска компания да им помогне, която пък на драго сърце се съгласила да обяви война на Бирма по свои собствени, предимно икономически причини.