Читать «Героични години» онлайн - страница 71

Като стискаше кожата на пациента между палеца и показалеца си, Дънкан заби трокара в отпуснатата плът. Почти цяла минута той трябваше да движи невидимото острие на инструмента напред-назад, като търсеше точното място за вмъкването му, но винаги срещаше съпротива. Нима нямаше да намери отвора?

Той затвори отчаяно очи, за да засили чувствителността на осезанието си. Опита се пак. Още веднъж. Най-после извика с облекчение. Този път вече не се чувствуваше съпротива. Иглата се плъзна бързо напред. Намерил бе отвора на канала. И внимателно вмъкна иглата вътре.

Предпазливо, внимателно, той вкарваше иглата все по-дълбоко и по-дълбоко. Лицето му беше безжизнено, като маска. Той не действуваше като хирург, не се водеше от никакво ръководство. Служеше си само с дарбата, която Бог бе вложил в него. И продължаваше напред. Изведнъж почувствува, че иглата проби мозъчната ципа. Достигнал бе вече целта си.

Настъпваше минутата, която щеше да докаже дали е бил прав или е сгрешил, дали Мърдок ще оживее или ще умре. Той дръпна бързо ножчето от кухата игла.

Мигновено, с увеличено налягане, в иглата бликна гръбначномозъчна течност.

Но, при все че намесата му се оправдаваше по този начин, Дънкан все още не смееше да се надява. Струята се усили, вътрешният натиск бе очевидно много силен. И изведнъж от гърдите на Мърдок се изтръгна продължителна, слаба въздишка — първият звук, който устните му издаваха откакто беше изпаднал в кома преди пет седмици.

Сестра Гордън едва не изпусна съда, който държеше.

— Чувате ли, д-р Стърлинг? — прошепна тя.

Дънкан не отговори. Устните му бяха засъхнали и свити от очакване. Той не сваляше поглед от иглата. Течността капеше сега все по-бавно и по-бавно, докато най-после съвсем спря.

Той бързо измъкна иглата, затвори мястото на пункцията с колодиум и пак обърна Мърдок по гръб. После почака, докато сестрата постави две възглавници под врата на болния, и сложи до ноздрите му стъкло с амонячна сол. Но без резултат.

Дънкан отново почна да се бори с отчаянието. Като се наведе над болния, той натисна силно с два пръста челото му — по протежение на надочните нерви — похват, с който си беше служил често, за да пробуди пациентите си след дълбока упойка. Отначало и това бе без резултат. После, докато усилваше натиска, се случи невероятното — Мърдок отвори полека очи.

Като че възкръсна мъртвец. Сложила ръка на устните си, сестра Гордън издаде сподавен вик. Въпреки това, старецът го чу.

— Какво не върви? — прошепна едва чуто той.

Дънкан се наведе, докато в ушите му звънтеше безгранична радост.

— Нищо — каза успокоително той. — Не се тревожете!