Читать «Героични години» онлайн
Арчибалд Кронин
Annotation
Младият Дънкан Стърлинг, момче от низините, от семейството на чистачка и пияница, недъгаво с едната ръка, успява с труд и упорство да стане прочут лекар. Голямата му любов Маргарет се оженва за неговия враг Овъртън и това го научава да се взира по-дълбоко в хората и тяхната природа. Другата му интимна приятелка Анна Гайслер му помага да завърши института, открива му пътя към голямата наука… Но Стърлинг ще се ожени за друга.
Силните и колоритни образи в романа, динамиката на действието, необичайните и на места дори страховити събития, драматичните ситуации, в които д-р Стърлинг спасява безнадеждно болни и голямата човечност, с която Арчибалд Кронин описва всичко това — ето качествата на този увлекателен роман, който сигурно и у нас ще придобие популярността на „Цитаделата“.
Арчибалд Кронин
Първа част
Втора част
Трета част
Четвърта част
Пета част
Заключение
info
Арчибалд Кронин
Героични години
Първа част
Видя я на горния край на ливадата, когато беше вече късно да се върне. Вдигайки тежката кошница със здравата си ръка, той тръгна по течението на реката. Но кучетата й вече бяха подушили неговото.
— Дънкан! Ей, Дънкан!
Той спря и се обърна. Тя беше много хубава в късата карирана пола и туристически обуща, с огрени от залязващото слънце меки коси.
— Накъде?
Въпросът й беше укор за намерението му да избяга.
— Едва ви чух, Маргарет — извини се равнодушно той.
Тя се усмихна предизвикателно, облегната на ловджийския си бастун, и погледна странния, беден момък, четвъртитото му чело, дълбоките, непроницаеми очи.
— Отивам да пресрещна д-р Овъртън, който лови риба насам. Видяхте ли го?
Той поклати отрицателно глава.
— Не сте много разговорлив съученик, Дънкан — изсмя се тя. — Изглежда мисълта за назначението на новата длъжност ви е възгордяла.
Той направи усилие да се намръщи и кимна утвърдително:
— Голяма сполука, нали?
— Чакайте, още не сте назначен! — подразни го тя. — Нищо не се знае, докато не мине събранието довечера — тя млъкна колебливо. — Вземете това разковниче, което ще ви донесе щастие! Намерих го на хълма, като идвах насам — и му подаде едно стръкче зеленина.
— Благодаря, Маргарет — гласът му трепна, докато пое стръкчето с лявата си ръка и несръчно го закрепи на джоба на палтото си.
В същото време някой извика зад тях. Изкачвайки се откъм реката, Овъртън размахваше въдицата си. Когато се приближи, чистото му, хубаво лице бе овлажняло от пот след краткото изкачване.
— Ах, вие, проклетнице! — обърна се той към Маргарет. — От два часа вече ви търся! Така ли се отнасяте с видните си гости? — едва след това той се обърна към Дънкан: — Добър вечер, Стърлинг. Имахте ли успех?
— Нищо особено.
Дънкан почувствува внезапна неприязън. Този превзет парвеню, когото той надминаваше във всички класове на училището, продължаваше да се отнася снизходително към него.
— Изобщо нищо, предполагам — д-р Овъртън надникна в кошницата на Дънкан и неволно извика: — Господи! Какво е това? Пет-шест фунта! А аз не улових нито една риба!
— Искате ли една пъстърва?
— Разбира се! — Овъртън се завъртя весело. — С удоволствие!
