Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 9

— Не се боя — моментално отвърна Брин, но усети, че по необяснима причина наистина се страхува. Само при споменаването на името Кондър, парещи тръпки като електричество преминаха през нея; сега се гонеха нагоре-надолу по гърба й. Знаеше за него така, както знаеше за Бийтълс, за Ролинг Стоунс, за Дюран Дюран и т.н., но нямаше абсолютно никаква причина да се страхува от мъжа или дори да се опасява, че може да е… необикновен.

И все пак… определено се страхуваше. Глупаво, каза си тя. Смешно. Но след това се сети на какво се дължеше това чувство.

На клипа, който той вече беше направил.

Една вечер по Ейч Би Оу децата гледаха стара класическа пиеса по Дикенс и след нея пуснаха клипа.

Клипа на Лий Кондър.

Липсваха кадри на групата с димящи китари, абсурдна техника или каквото и да било от този род. Нямаше дори снимки с Кондър или групата му. Беше видео разказ на популярна любовна песен по текст на романтична история. Сцените бяха толкова добри, колкото на много други клипове: рицари на бойни коне, препускащи през мъглата към замък; ожесточена битка; героинята, спасена твърде късно и умираща в прегръдките на любимия си.

Брин си беше дала сметка, че е проследила четирите минути лента, без да помръдне. В последния кадър имаше едно лице. Не цялото лице, а само златистите му очи, които застрашително проблясваха през забралото.

Все още си спомняше тези очи. Дори и сега мисълта за тях я смути.

— Не се страхувам, Барбара — по-уверено повтори тя, все повече се ядосваше на себе си. — Но просто не разбирам защо е нужно Лий Кондър да идва в Тахо, за да снима клип? Какво става с Холивуд напоследък?

— Хей, та той отиде в Шотландия, за да снима последния си клип. А и не живее в Холивуд. Има къща във Форт Лодърдейл и една тук.

— Тук?

— Да, от години я има. Но, изглежда, е много затворен човек, затова малцина знаят за нея или нещо повече за него.

— Изглежда, ти знаеш достатъчно — леко я подкачи Брин.

— Бих искала да знам малко повече.

— Значи ти харесва този хардрок тип, а? — Брин продължи да се смее.

За нейно учудване Барбара се поколеба.

— Той е странен човек. Сърдечен и тих. Но имаш чувството, че вижда всичко около себе си и че… Че попива повече, отколкото много други. Като динамит е с тези златисти очи и черна коса. Изглежда дългунест и жилав, докато се доближиш до него и видиш истинската ширина на плещите му… — Последва въздишка. — Признавам, че ме кара да настръхвам. Никога по-рано не съм срещала мъж толкова… Толкова мъжествен.

Брин се изсмя, но смехът й прозвуча нервно дори в собствените й уши.