Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 11

А пък нещата, които бяха в бараката…

Е, бяха натъпкани в долапи, шкафове и ъгълчета, в които можеше да се сложи нещо.

След като не беше склонна отново да стане шоугърл, не можеше да придирва само защото очите на някакъв мъж — видени на екрана — я смущаваха.

— Тук ли си, Брин?

— Да, Барб.

— Бъди в старата Фултънова къща точно в десет във вторник. Маниак е на тема точност.

— Старата Фултънова къща? — Намираше се на една от дългите улици, водещи към пустинята; построена в средата на деветнадесети век, не бе обитавана, откакто Брин помнеше. Учениците взаимно се подтикваха да влязат вътре, и, разбира се, както можеше да се очаква, си беше спечелила име на свърталище на духове.

— Нямаш представа какво е станало с нея! — Барбара се изсмя. — Десет часа, с всичко, от което се нуждаеш за репетицията.

— Ще бъда — обеща Брин. — О, Барб? Колко дни работа е това? И кога ще правя рекламните снимки?

— Можеш би три или четири седмици за клипа. Мисля, че ще бъде около петнадесет минути. Но ще има един или два свободни дни за снимките. Ще ти кажа кога.

— Благодаря, Барб.

— Аууу!

Отвън прозвуча нов оглушителен писък.

— Трябва да вървя. Туземците се вълнуват.

— Целуни ги и ги прегърни от мен!

— Непременно!

Брин тръшна слушалката и отново изтича навън, тревожно оглеждайки малките личица.

Очите на Адам преливаха. В момента, в която я видя, изтича към нея толкова бързо, колкото позволяваха топчестите му крачета, и зарови глава в скута й.

— Какво се случи? — попита Брин двамата по-големи.

— Мисля, че някаква буболечка го ужили! — тревожно отговори Брайън, който се приближи и погали русите къдрици на братчето си. — Адам.

Адам отново запищя. Брин го взе на ръце.

— Хайде, Адам, трябва да ми кажеш какво се случи.

Той вдигна зачервеното си подуто личице към нея, сълзите продължаваха да се стичат от огромните му зелени очи, една идея по-тъмни от нейните.

— Буболечка! — произнесе той, потръпвайки. — Беше лоша буболечка! Боли, лельо Брин…

Тя се завъртя и избърза към къщата, където сложи Адам на плота между кухнята и трапезарията, напълни малка купа с вода и кубчета лед.

— Потопи пръстчето си във водата и ще се почувстваш по-добре, обещавам.

Момченцето, чиито сълзи съхнеха, докато, хълцайки, си поемаше дълбоко въздух, направи, каквото му казаха. Брин погледна над плота и зърна Кийт и Брайън, които я бяха последвали, вперили изплашен поглед в братчето си.

Тя се намръщи, след това окуражаващо им се усмихна.

— Не е зле, момчета, наистина. Сигурно е била малка пчеличка.

Брайън стисна устни за миг, след това сведе поглед. Брин намръщено го изгледа.

— Какво има, Брайън?

— Той… той…

— Той какво?

Брайън тихо се обади зад гърба на Адам, очите му гледаха уплашено.

— Нали няма да умре?

— Не! — възкликна Брин. — Разбира се, че няма! — Тя сведе поглед и си даде вид, че се обръща, за да огледа съдържанието на хладилника.

Странно, че на Брайън му хрумна подобно нещо. Изглеждаше така сякаш, децата чудесно се бяха приспособили през изтеклата година и половина. Приемаха я като авторитет и трогателно, без да се колебаят й вярваха и я обичаха.