Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 8

— Моли се за милост, Бяла вещице! — предложи Брайън.

— Никога! — провикна се тя, престорено ужасена. Стресна се, като чу телефонът да звъни в кухнята.

— Викай за милост! — Кийт като ехо повтаряше след Брайън.

— Изчезвайте! Изчезвайте, побойници такива! По-късно ще викам за милост, обещавам, но сега Бялата вещица трябва да се обади по телефона.

— Не е честно!

Момчетата възнегодуваха, но я пуснаха. Брин им изпрати целувка, докато тичаше към къщата, и се хвърли към телефона.

— Брин?

— Барбара?

— Да, разбира се, Барбара е. Какво правиш? Надявам, че не си започнала отново да практикуваш джогинг? Звучиш, сякаш не можеш да си поемеш въздух. Да не би да съм прекъснала нещо — или? Така ми се иска да правиш нещо, което за нищо на света не бих искала да прекъсна!

Брин направи мила гримаса към слушалката. Барбара не можеше да разбере приятелката си, която, след като развали годежа си, обърна гръб на мъжкото общество. Още повече, че именно Брин скъса окончателно връзката.

— Не, не си прекъснала нищо, освен ожесточена битка между силите на доброто и злото. Какво има?

— Имам нещо за теб.

— Работа? О, чудесно! Приключвам със снимките на диви животни, глезенът на Кейти се подобрява и снощи се върна на вечерното шоу и източниците ми на доходи започват да се изчерпват. Какво имаш предвид — танцов номер или снимки?

Обаятелният смях на Барбара долетя до нея по телефона.

— Брин! Какво странно същество си! И какъв късмет вадиш, че аз съм ти агент. Колцина биха могли да те продадат като фотограф и танцьорка?

— Вероятно не много — отговори Брин сухо. — Вече виждам рекламата: „Специалист по всичко — майстор в нищо.“

— Не се подценявай, Брин. Много добре владееш и двете си професии.

Брин не отговори. Беше добра танцьорка и добър фотограф. Но животът я беше научил, че „добър“ не означава успех. Означава, че ако имаш късмет, можеш да продължиш да работиш.

Внезапно се изсмя.

— Може би ако по-рано бях решила, че искам да достигна равнището на Марта Греъм, или на Матю Брейди, щях да стана като някой от тях!

— Може би, но този път това нямаше да ти помогне, пиленце. Имам две работи за теб. Едната е да снимаш, другата — да танцуваш.

— Чудесно! — Брин въодушевено одобри. — За кого ще снимам и за кого ще танцувам?

— За един и същ клиент.

— Какво? — полюбопитства Брин. — Странно. Кой е този „един и същ“?

— Лий Кондър.

— Индианската рок звезда?

— Полуиндианец, а за себе си говори като за музикант — уточни Барбара хладно. — Не забравяй, скъпа!

— Полуиндианеца или музиканта? — сухо попита Брин.

— И двамата! — засмя се агентката. — Никога не отрича кръвта на Черния крак, но и не трупа капитал от нея. Освен това е изкарал две години в музикалното училище „Джулиард“ в Ню Йорк, а майка му е преподавала известно време в Кралската консерватория. Има право да се нарича музикант.

— Не знам. Малко се смущавам. Нямам слабост към мъже с пурпурна коса, които се държат като сексуални атлети и подскачат по цялата сцена.

— Скъпа, косата му не е пурпурна! А гарваново черна. И никога не се е държал като сексуален атлет. Пет години е бил женен и дори „Нешънъл инкуайърър“ не можа да се заяде с тази връзка. Сега е вдовец, освен това не е необходимо да се влюбваш, а само да работиш с него! — раздразнено възкликна Барбара. — И какво те прихвана така изведнъж? Работила си с десетки мъже и тези, които проявяваха някакъв интерес към теб, ги пръждосваше така, както айсбергът пръждоса „Титаник“. Защо се боиш да работиш за мъж, когото никога не си срещала?