Читать «Червената пирамида» онлайн - страница 21

Той отпи от чая и ме погледна донякъде недоволно. „Не е честно“, помислих си. Не изглеждах чак толкова ужасно, ако отчетем какво ни се беше струпало на главата. После Еймъс премести поглед към Картър и изсумтя.

— Точно сега е много неподходящо — промърмори. — Но няма друг начин. Налага се да дойдат с нас.

— Моля? — казах аз. — Няма да ходя никъде с някакъв непознат със сладкиш по лицето!

Еймъс наистина имаше трохи по лицето, но явно му беше все едно, защото не си направи труда да провери.

— Не съм непознат, Сейди — възрази. — Толкова ли не помниш?

Тръпки ме побиха, когато го чух да ми говори толкова свойски. Изпитах чувството, че би трябвало да го познавам. Погледнах Картър, но и той изглеждаше не по-малко озадачен от мен.

— Не, Еймъс — рече разтреперана баба. — Не можеш да вземеш Сейди. Разбрали сме се нещо.

— Днес вечерта Джулиъс наруши уговорката — напомни той. — Знаеш, че не можете и занапред да се грижите за Сейди — след всичко, което се случи. Те имат само един шанс — да дойдат с мен.

— Защо пък ще ходим с теб някъде? — попита Картър. — За малко да се сбиеш с татко.

Еймъс погледна работната чанта върху коленете на Картър.

— Виждам, взел си чантата на баща си. Чудесно. Ще ти трябва. Колкото до сбиването, ние с Джулиъс сме го правили често. В случай че не си забелязал, Картър, се опитвах да го спра да не направи нещо прибързано. Ако ме беше послушал, сега нямаше да сте в това положение.

Нямах представа за какво ми говори, но дядо явно го разбираше.

— Стига с тези суеверия! — рече той. — Казах ти вече, не ни занимавай с тях.

Еймъс посочи задния двор. През стъклената врата се виждаше как по Темза проблясват светлини. Нощем гледката беше много красива, защото не се забелязваше колко запуснати са някои сгради.

— Суеверия, а? — попита Еймъс. — Въпреки това сте взели жилище на източния бряг на реката.

Дядо почервеня още повече.

— Рюби настоя. Смяташе, че това ще ни предпази. Но грешеше за много неща, нали? Като начало вярваше на теб и на Джулиъс.

Еймъс дори не трепна. Миришеше интересно: на старовремски подправки, на копър и кехлибар, на благовонията по магазините в Ковънт Гардън.

Той си допи чая и погледна право към баба.

— Знаете какво е започнало, госпожо Фауст. Полицаите са последното, от което трябва да се притеснявате.

Баба преглътна.

— Ти… ти си променил мислите на следователя. Накарал си го да депортира Сейди.

— В противен случай щяхме да станем свидетели как задържат децата под стража — отбеляза Еймъс.

— Я чакай — намесих се и аз. — Променил си мислите на следователя Уилямс ли? Как?

Еймъс сви рамене.

— Не за постоянно. Всъщност трябва за час-час и нещо да се доберем до Ню Йорк, докато следователят Уилямс не е започнал да се чуди защо ви е пуснал.

Картър се засмя невярващо.

— Не можеш за един час да стигнеш от Лондон до Ню Йорк. Дори с най-бързия самолет…

— Да — съгласи се Еймъс. — Със самолет не можеш. — Той се извърна отново към баба така, сякаш всичко вече е уредено. — Картър и Сейди ще бъдат в безопасност само там, госпожо Фауст. Знаете го. Ще дойдат в къщата в Бруклин. Там мога да ги защитя.