Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 222
Алън Кол
Императорът погледна натам, накъдето сочеше Суламора, и видя до централния портал малобройна тълпа служители, облечени в различни униформи. О, не! Още усмивки. Още ръкостискания. Още… Оххх…
— Не мога повече, Танз — изпъшка Императорът. — Хвани Махони за това. Още е на „Нормандия“ по някакви неотложни делови проблеми. След секунда ще се появи.
И пристъпи към вратата на грава.
— Няма да е същото, сър — настоя Суламора. — Именно вас искат да видят. Знам, че тези създания не са
Вечният император се примири и тръгна към портала. Искаше да приключи по-бързо, затова ускори крачка и гурките заподтичваха подире му на късите си крачета.
Щом се приближи, малобройната тълпа избухна във възторжени приветствия и Императорът, който беше прекалено добър професионалист, за да си позволи да разочарова посрещачите, изписа на лицето си възможно най-императорската си усмивка и започна да се ръкува с всеки поред. Не пропускаше да попита всяко от създанията за името му, докато стискаше протегнатата му ръка със своята дясна и го хващаше за лакътя с лявата. Предназначението на подобно ръкуване беше да даде израз на топлите му чувства и същевременно да използва лакътя, за да поотмести деликатно поредното създание встрани, докато издърпва ръкуващата се ръка и пристъпва към следващия, за да стисне неговата.
Беше подминал вече около една трета от редицата, когато се приближи до мъж с бледо лице и прекалено светли очи. Осведоми се за името му и пристъпи към церемонията по ръкостискането. Не успя да схване притесненото в отговор измърморване, за да повтори името му, така че само се усмихна още по-широко и се опита да изтегли ръката си, за да продължи нататък.
Но мъжът не го пускаше.
Вечният император успя само да се запита какво не е както трябва — и видя появилия се в другата ръка на мъжа пистолет. И вече се дърпаше назад, опитваше се да се измъкне, но не успяваше да се освободи, а пистолетът не спираше да трещи и той вече знаеше, че е ранен, но не чувстваше абсолютно нищо освен някаква тъпа болка в корема и…
Гурките вече се бяха нахвърлили върху Шапел със смъртоносните си кинжали, но макар и мъртъв, той продължаваше да натиска спусъка и пистолетът продължаваше да щрака с празен пълнител. Всичко стана толкова светкавично, че тълпата започна да проумява истинския му ужас чак след миг. И се надигнаха първите писъци.
Танз Суламора остана за миг вцепенен, потресен от близостта си до нечуваното насилие — въпреки че то беше негова лична заслуга. След това се извърна и се свлече на колене до трупа на Императора.
На парадната униформа на Императора имаше само едно незначително кърваво петънце, където бяха проникнали куршумите, и за момент Суламора изпита колебание дали изобщо е ранен.
Минута по-късно притесненията му се стопиха. Вечният император беше мъртъв.
След което Личният съвет извади жокера от колодата на Императора.
