Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 221

Крайно време беше да направи нещо по въпроса. Да даде едно рамо на възстановителната програма. Не помпозността и разкошът му липсваха, а грижливо изграденият уют и преди всичко уединението. Просто да остане за малко насаме с някой от налудничавите си проекти — като преоткриването на лака, който Страдивариус използвал за цигулката си — би било колосално облекчение.

В момента имаше усещането, че ако само още едно създание поиска съвет или му струпа проблемите си, ще се сгромоляса на земята и ще се разридае. Цялата работа беше там, че императори, които си позволяват да хленчат на публични места, никога не са вечни. Но въпреки всичко му се искаше да направи точно това. А имаше и усещането, че лицето му неочаквано ще се свлече ката маска, която непрекъснато се хили срещу камерите, и че пръстите му вече кървят от ръкостискания с безконечно множество благодарни поданици. Всички се надпреварваха презглава да му обяснят колко голям герой е.

Припомни си за един друг герой и се подсмихна. След едно решително сражение един от сътрудниците на този мъж му казал какъв велик герой е станал. Разбира се, потвърдил героят. Но ако бях загубил, щях да съм най-великият престъпник в нашата национална история. Как ли му беше името? Кой знае. Май нещо прусашко. Майната им на шибаните герои.

Вечният император се стегна и закрачи към грава. Допреди няколко години би потънал в блажен сън, докато стрелката на часовника не направи три-четири пълни оборота, след което да надене самоличността си на Рашид и да се отдаде на томителен запой в „Ковенантер“, след което да се изчукат с Яниз¹² както в доброто старо време. Но „Ковенантер“ го нямаше — заради едно предателство. Както и Яниз. И все по негова вина, по дяволите! Тъкмо той беше позволил всичко да рухне.

Майстор на подмолността. Ба! Може би тъкмо това ти е проблемът, инженер Рашид. Адски шибано комплицираш всяко шибано нещо. Дръж се като глупак, по-простичко… и много хора може би все още щяха да дишат, вместо да са мъртъвци или — още по-лошо — да възхваляват името ти коленопреклонно.

Докато крачеше към грава, Вечният император усещаше бремето на всяка от своите над три хиляди безкрайни години. В този момент забеляза ухиленото лице на Танз Суламора и изпъшка… и едва не изпъшка повторно, когато Танз протегна ръка, за да се здрависат. Вместо това я пое… деликатно.

— Добре завърнал се, ваше величество — заумилква се Суламора. — Всички сме безкрайно горди.

Със сигурност сте, обади се Рашид в него. Просто нямате търпение как да измъкнете още няколко претъпкани с кредити складове. Но Вечният император в него го сръга само да се усмихне и да измърмори вежлива благодарност.

— Имам една малка молба — продължи Суламора. — Знам, че нямате търпение да се приберете, но…

Императорът го погледна изумено. Всеки момент щеше да избухне. Но все пак се сдържа и само махна на Суламора да продължи.

— Става дума за служителите на космодрума — заобяснява Суламора. — Очакват ви вече от часове…