Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 220

Стен чукна чашата си в тази на своя шеф и двамата гаврътнаха чистия стрегг. Императорът напълни отново чашите. Още само една чашка и времето на Стен щеше да изтече. И щеше да е… свободен?

— Виж какво. Истинската работа ще започне, когато се върна — продължи Императорът, — а тогава ще ми трябва помощ.

Стен усети как свободата му се стопява.

— Налагало ми се е да преустройвам целия тоя вертеп неведнъж, но си мисля, че нещата никога не са били чак толкова зле. Не ме разбирай погрешно. Знам какво да направя. Но след тази война изпитвам недостиг на талант да заобиколя усложненията. Суламора и неговите типове не могат да направят нищо повече, освен да ми се пречкат. Единственото, което ги интересува, е чистата печалба. Много ме забавляват тези момчета. Не са лишени от някои първобитни умения да печелят пари, ако пиратството изобщо е бизнес умение. Онова, което ме притеснява, е, че то, изглежда, не им доставя удоволствие. Пасмина навъсени типове. И въобще не ми оправят настроението. Добре. Забрави за тях. Искам да пробутам някои млади, въодушевени момчета като теб. Ще се понапънем не повече от петдесет-шейсет годинки и най-накрая може да се получи нещо симпатично. Нещо, с което да се гордеем.

Промъкването на първо множествено в разговора разтревожи и без това притеснения Стен.

— Моля за извинение, сър — обади се той, — но не съм съвсем сигурен с какво бих могъл да бъда полезен във всичко това.

Императорът махна пренебрежително с ръка.

— Това не е твоя грижа. Набелязал съм някои идейки. Доста приятни.

— Не става дума за това — продължи Стен. — И освен това в никакъв случай не искам да демонстрирам неблагодарност. Но… — Той се поколеба, но реши все пак да рискува. — Разбирате ли, имам съвсем сериозни съмнения относно това къде точно бих искал да съм през тези следващи петдесет-шейсет годинки. А и в момента военщината нещо не ме привлича. Както сам се изразихте, изпитвам болки в задника — независимо, че моят не е царствен.

Императорът се изкикоти.

— И какво си намислил?

— Не съм съвсем сигурен — отговори Стен. — Понатрупали са ми се доста отпуски. По всяка вероятност поне две-три годинки, ако ги събера накуп. Минава ми през ума дали да не се поразшетам и да видя какво става по широкия свят.

Императорът го изгледа продължително. След това се усмихна и поклати глава. Вдигна чашата си в безмълвна наздравица. Аудиенцията беше приключила. Стен докапчи стрегга, изправи се, остави чашата си и отдаде чест на Императора с надеждата, че му е за последен път. Императорът отвърна на поздрава с цялата възможна официалност. А после каза:

— След половин година ще ти писне. Дотогава ще се прибера. Потърси ме.

Убеден, че сметките на Императора са погрешни, Стен се обърна кръгом и излезе.

57.

Вечният император изтрополи по подвижната стълбичка на „Нормандия“, плътно заобиколен от телохранителите си. След последното стъпало спря и си пое с облекчение дъх. В съответствие с неговите заповеди на Соуард, централния космодрум на Първичен свят, нямаше никакви възторжени тълпи. Вместо тях го очакваше единствено личната му гравшейна и ескортът, за да го отведе в мрачните му импровизирани покои под развалините на Аръндел.