Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн
Алън Кол
Annotation
Стен очаква да загине окъпан в блясъка на славата, отвличайки най-коварния враг на своя Император. Вместо това той се озовава като каторжник във военнопленнически лагер дълбоко във вражеската територия.
Но да седи и да чака не е в стила му. А и Вечният император се нуждае от него повече от всякога. И най-страховито охраняваният затвор във вселената не би могъл да попречи на Стен да изпълни своята мисия…
Алън Кол, Крис Бънч
ПЪРВА КНИГА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
ВТОРА КНИГА
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
ТРЕТА КНИГА
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43
44.
ЧЕТВЪРТА КНИГА
45.
46.
47.
48.
49.
50.
51.
52.
53.
54.
55.
56.
57.
58.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите
На Франк Лупо,
учен,
бонвиван,
джентълмен
и
хоноруван върколак
Заглавията в книгата са заимствани от земната нация на японците, които в определен период от феодалната си история регламентирали както изкуството на боя с мечове, така и всичко останало. То било наречено „кенджуду“. „Ма-ай“ е линията, на която съперниците се срещат. „Суки“ е възможността за започване на битката, „Кобо-ичи“ описва нападателните и защитните правила. „Заншин“ означава окончателно превъзходство.
ПЪРВА КНИГА
МА-АЙ
1.
Хвана последния каменен отломък и потръпна от жулещата болка, причинена от грубата мазилка по меките му пръсти. Напрегна се, успя да го повдигне до коленете си, направи няколко несигурни крачки и го стовари върху купчината.
После таанският офицер старши капитан (от разузнаването) Ло Прек се дръпна, за да огледа свършената работа. Оставаше само една голяма изкривена стоманена врата. Бе му отнело часове да разчисти достъпа до нея. Зад вратата, поне така се надяваше, беше решението на пъзела, който се опитваше да подреди в продължение на повече години, отколкото искаше да си спомни.
Поколеба се за малко, сякаш се страхуваше да не остане разочарован. После избърса почти изящно лицето си с копринена кърпичка и пак я пъхна в ръкава на униформата си. Беше твърде висок и болезнено слаб за таанец — кожа и кости, увенчали с издължена конска глава с малки раздалечени очички и къс нос над огромната горна устна.
Откопча малката лазерна горелка от колана си и почна да реже вратата. Не беше от онези, които си тананикат, докато работят, или изръсват цели серии ругатни при възникването на някакви усложнения. На предишния си пост, където беше минала почти цялата му кариера, се беше прочул — даже сред таанците — с настояванията си за пълна тишина и абсолютно съсредоточаване при изпълнението дори на най-незначителните задължения. Не си позволяваше да се разсейва, когато обмисляше нещо, и изискваше същото от подчинените си. Най-популярната шега за него беше, че ако разполага с подобна възможност, би имплантирал хирургически в мозъка на всеки разузнавач монитор като условие за постъпване на работа.
Прек я беше чувал и макар да не схващаше хумора в нея, не отричаше истинността й. Съзнаваше, че страда от фикс-идеи. Това нито му харесваше, нито го дразнеше особено. Беше просто факт. Недостатък на характера, от който се беше научил да се възползва.
