Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 204

— Какво рече, по дяволите? — успя само да промълви Скор.

— Не богохулствай в мое присъствие — сряза я мирянин Кристата. — Всевишният не понася ругатни!

— С-с-съжалявам — заекна Скор. — Но какво…

При появата на още „селяни“ млъкна от изумление. Трима от тях, облечени все в същите бледо зеленикаво-кафеникави дрехи, очевидно бяха имперци. Останалите бяха таанци. Миролюбиви таанци. Стен първо щеше да се изуми, а след това не по-малко да се развесели от нещата, които Кристата беше осъществил съобразно плана си. Мирянинът не само беше успял да избяга, но дори беше покръстил цяло таванско селище.

— Ще се махнеш ли от цвеклото ми, или ще трябва да се оплача на началниците ти? — изсумтя Кристата.

Единственото, което успя да изломоти все по-слисаната Скор, беше:

— Ти не знаеш ли, че бушува война?

Кристата се навъси, не особено впечатлен.

— Войната — като правителствата — е за нисшите чинове. И двете са скверни. Ние, които се къпем в благоволението на Всевишния, не се забъркваме в подобни светски дела.

Останалите селяни замърмориха в знак на съгласие, като за по-голяма убедителност размахваха мотиките. Скор само се пулеше, потеше се и пелтечеше. На Кристата му дожаля за нея. Свали мотиката и се приближи.

— Изглеждаш много уморена — каза съчувствено той. — Може би този скромен последовател на Всевишния би могъл да ти помогне да свалиш бремето от своя дух.

И Кристата се зае да привлече старши подофицер Скор от Първа имперска гвардия в своето паство.

Вихман винаги беше изпитвал подозрение към неочакваното заболяване на Пастур и решението му да ограничи обществените си задължения. Съобщенията за нарастващия интерес на Пастур към Колдиез увеличиха подозренията му допълнително. Така че когато младият безочлив бодигард, когото внедри в охраната на Пастур, дотърча при него с новината за мистериозното съобщение и неочакваното заминаване на полковника и неговата свита към манастира, не му беше кой знае колко трудно да се досети, че Пастур възнамерява да постави под своя закрила затворниците в Колдиез. Но с каква цел? Каква очакваше да спечели Пастур?

Когато и следващото блокче от пъзела попадна на мястото си, Вихман се изпълни с негодувание. Пастур беше предател. И възнамеряваше да се възползва от затворниците като разменна монета, за да гарантира бъдещето си като лакей на Императора.

Но какво би могъл да направи той, Вихман? Лейди Атаго, последният герой на Таан, беше паднала. За момент Вихман си представи Атаго да размахва пръст пред лицето му. И наметна мислено мантията на героинята върху плещите си. Да, той щеше да поеме нейния меч. И даде обет, че преди да умре, в Колдиез няма да остане нито един жив затворник.

Старши капитан (от разузнаването) Ло Прек се шмугна в полуразрушената сграда в подножието на Колдиез. На рамото му висеше автоматична пушка. На колана му беше закачен дажбен пакет. Напъна хилавото си телце, за да отвори увисналата на халтавите панти врата, преграждаща вестибюла към стълбището, което се изкачваше до втория етаж. Вратата поддаде с остър писък, от който сърцето му едва не изхвръкна.