Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 202
Алън Кол
След като не остана нито един властник за утрепване, тълпите нападнаха търговците — повечето се бяха усетили да избягат навреме; плячкосваха складове и магазини, разграбваха супермаркети и унищожаваха всичко, което не можеха да отмъкнат. Огромни стълбове пушек и бушуващи пламъци изригнаха над Хийт, сякаш планетата се беше върнала във вулканичната ера.
Единствено Шабоя — и „Котън Клъб“ — останаха встрани от погромите. Стен и Алекс бяха създали отлична организация. При всяко нахлуване на тълпата в квартала на порока техните агенти я повличаха нанякъде с крясъци и обещания за по-лесни и по-достойни жертви. Подкрепяни от Сен Клер и Л’н, двамата следяха изстъпленията от покрива на нощния клуб. Огромната комуникационна уредба, която бяха вкарали контрабанда в клуба, постоянно ги държеше в течение за случващото се, благодарение на съобщенията на агентите за залавянето на всяка следваща жертва. Хийт се превръщаше във все по-лесна плячка за предстоящата имперска инвазия.
Метежите вече бяха бушували цели две седмици, преди Махони да преодолее последната таанска съпротива. Стен и Алекс получиха съобщението на обяд. Неочаквано цялата радиобърборилня беше пометена от широковълновото излъчване на Махони. Двамата със Стен предварително се бяха разбрали, че нямат време да си играят на криеница с поредица от заглушени предавания. Махони прецени, че един мощен всепланетен рев е достатъчно прикритие.
— В този момент — беше заявил той — изобщо няма да ми пука кой ще знае, че пристигам. А ако изрева достатъчно мощно, таанците така ще се изпонасерат, че изобщо няма да им дойде на акъла с кого разговарям. Така. Щом ти подам думата, задействай операцията.
— Как ще я наречем? — попита Стен.
— Отде да знам. Какво ще кажеш за „Черната котка“?
— Не е ли на кутсуз?
Махони му подари една вълча усмивка.
— За мъртъвците. Дето ще ги вкараме в гроба.
Щом уредбата млъкна, двамата с Алекс скочиха. Изминаха няколко мъчителни секунди. Накрая съобщението започна:
— Институт „Черна котка“. Повтарям. Институт „Черна котка“…
— Чувам те — реагира светкавично Стен и сигналът прекъсна насред съобщението.
Той се извърна към тричленния си екип. Гледаха го опулени, без да могат да повярват, че най-после настъпва краят на всичко, което бяха преживели. Не сваляха очи от него — дори Алекс — в очакване да проговори. Стен потърси в мозъка си нещо исторически значимо, нещо, което би изрекъл някой адмирал. Но в същия момент предпочете да не се прави на адмирал. Майната й на историята!
— Всеки знае какво да прави — отсече той.
И тримата моментално пристъпиха към действие.
Сен Клер и Л’н трябваше незабавно да уведомят основните агенти. Алекс трябваше да каже на Четуинд да си размърда задника в Колдиез и после да чака в готовност.
Стен щеше да се погрижи за самия Пастур. Набра кода, нагласи брояча на предавателя на излъчващ сигнал и натисна бутона, който да предаде съобщението.