Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 203

Главният телохранител Лимей намери Пастур да се занимава кротко в градината си. Ръцете му потрепваха, докато връчваше шифрованото послание на шефа си. Лимей нямаше никаква представа какво пише в него, но му беше наредено да поддържа двайсет и четири часово дежурство при комуникационната станция в мазето. Трябваше незабавно да уведомява Пастур за всяко пристигнало съобщение. Беше се провалил. Лимей беше най-преданият помощник на Пастур и през последните две седмици беше преживял ужасяващи страхове за своя шеф. Странно, че тълпата така и не се приближи до вратата на Пастур, тъй че страховете му бяха напразни. Но въпреки всичко беше безкрайно изтощен и заспа по време на дежурство. Съобщението беше пристигнало, без да го забележи — от колко време, не знаеше. Беше категорично убеден, че заради този свой пропуск трябва да бъде наказан със смърт, ако Пастур реши да го накаже. Фактът, че един новоназначен телохранител бе насочил вниманието му към съобщението, правеше престъплението му още по-тежко. Следователно трябваше да умре два пъти, Това, че според Лимей новият телохранител беше хитрец и негодник, не променяше нищо.

Разказа всичко подробно на Пастур, без да се оправдава — очакваше най-тежкото наказание. Но си даде сметка, че полковникът не му обръща никакво внимание. Пастур прочете съобщението за четвърти път. Лицето му беше пребледняло, а тялото му сякаш се беше парализирало. Никакви усилия на волята не бяха в състояние да му помогнат да запази самообладание. Пастур трябваше да се отправи към Колдиез възможно най-бързо. Там заедно с най-доверените си помощници трябваше да удържи положението и да направи всичко възможно да не пострада нито един затворник, докато очакват имперците да кацнат. Накрая Пастур трябваше да капитулира от името на своя народ. За момент си помисли, че би предпочел смъртта пред онова, което предстои да се случи. След това си спомни за лейди Атаго и какво бе донесла нейната смърт. Окопити се и издаде заповедите си на Лимей.

Старши подофицер Скор имаше честта да е първата участничка в имперска нападателна сила, влязла в контакт с таански селянин. Транспортьорът на Скор беше част от авангарда на Първа гвардейска флота, кацнала в покрайнините на Хийт.

Нейният лейтенант предпочете приятна мека зелена ливада. Старши подофицер Скор първа от всички имперци стъпи на таанска земя. Спусна се по подвижната стълбичка с късите си мускулести крака, с готов за стрелба уилигън; шареше с очи да открие някакъв признак за неприятелска съпротива.

— Махни се от цвеклото ми! — изръмжа дрезгав глас. Старши подофицерът се завъртя, прилепила пръст върху спусъка, И зяпна от учудване. Видя пред себе си дребна набита фигурка, облечена в грубите бледо зеленикаво-кафеникави дрехи на таански селянин. Розовите му пипала се мятаха гневно пред онова, което според Скор беше лицето му. Селянинът размахваше заплашително мотика срещу слисаната имперка. Беше покрит с козина и имаше огромни ръце, които завършваха с яки твърди нокти.