Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 200

Загуби… Атаго се извърна. Това беше без значение. Все още можеше да продължи битката.

На друг екран видя, че „Форез“ ще се озове в сърцевината на имперската флота след броени минути.

Накърненото й достойнство щеше да бъде възмездено.

Едно от най-безсмислените или обичайни занимания на военните историци е опитът да открият конкретната личност, която има заслугата/носи отговорността за убийството на велик воин/тиранин. Споровете дали фон Рихтофен е убит от колега пилот на име Браун в границите на атмосферата, или изхвърлен от атмосферата от анонимен австралийски редник са безкрайни и отегчителни. Друг пример от историята на земята: кой атмопилот действително е убил някой си адмирал Ямамото — Ланфиер или Барбар?

И съвсем наскоро: действително ли военнокомандващият от Мьолеровите войни Мордечи е убит в ръкопашен бой от смъртно ранения полковник Майнерцаген, или се е спънал в детонатора на мина?

Същото важеше и за случилото се с лейди Атаго и „Форез“.

Имаше двама основни свидетели.

Едната беше някоя си оръжеен офицер на разрушител Бриениус. Тя беше изстреляла една ракета „Кали“, насочвайки я към безпогрешно изчислената от нея орбитална траектория на нахлуващия „Форез“. В точната секунда активира ракетата и я прати директно срещу таанския линеен кораб.

Другият беше изключително способният капитан на тактически кораб Алексис. Той насочи своята „Кали“ право към „Форез“ в момента на най-ожесточения обстрел на линейния кораб, след като се увери, че таанците са ангажирани с много по-тежки проблеми, като току-що понесените попадения. Прикри торпедото си корабоубиец срещу ракетен обстрел от близко разстояние и картечен огън, като изстреля защитен параван от осемте си ракети „Гоблин XII“.

Нито един от двамата не беше героят, въпреки че и двете „Кали“ нанесоха точни попадения.

Историците не за първи път грешаха.

Лейди Атаго и „Форез“ бяха унищожени от младши лейтенант Гилмър.

Или пък „Форез“ се беше самовзривил.

Незначителната повреда на „Форез“ няколко часа преди началото на сражението беше причинена от миниатюрната ракета, изстреляна от пикиращия кораб на Гилмър.

Според контролиращия авариите компютър тя беше причинила минимална пробойна върху външната обвивка на кораба. Но не само проникна в преградната кухина, а освен това разкъса и вътрешната обвивка.

Тъй като зоната беше евакуирана, никой не забеляза това.

Не беше установено също така, че:

Противопожарната блокираща система между двете облицовки не се включи.

Противопожарната система на хранилището никога не беше зареждана.

Противопожарната алармена система беше изключена, както и алармената система на целия подсектор.

А пожарът се разрастваше.

Отначало бе съвсем незначителен, блещукаше на отделни искри. Ако дупката в централната облицовка беше по-голяма, огънят щеше да бъде потушен от възникналия вакуум. Но корабната атмосферна система продължаваше да впомпва въздух в отделението.

Това беше достатъчно за разпалване на искрите.

Пламъците лумнаха. И плъзнаха във всички посоки.