Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 9

— Да, госпожо.

— Моля те, аз съм само с година по-голяма от теб. Наричай ме Миа — Преди да се уверя, че работата ще потръгне, бих искала да съставяш менюто за следващия ден с мое одобрение. — Извади бележник от чекмеджето и й го подаде. — Би ли написала какво предлагаш за утре?

Нел почувства, че я обзема паника и пръстите й затрепериха. Пое си дълбоко дъх, изчака умът й да се избистри и започна да пише.

— Мисля, че по това време на годината супите би трябвало да са леки. Зеленчукова „Консоме“, салата с тортелини, зрял фасул и скариди. Бих приготвила плънка от пилешко месо с подправки за сандвича — специалитет и няколко вида зеленчуци, но трябва да видя с какво разполагаме според сезона. Мога да направя плодова пита, но отново зависи от наличните плодове. Еклерите са много популярни, така че предлагам да приготвя двойно повече. Торта на шест пласта с шоколад и сметана. Страхотни кифлички с боровинки, а също така и с орехи. Бишкотите с лешници са на привършване. Бисквити? Шоколадовите винаги са предпочитани. Вместо трети вид бисквити, предлагам неустоимите си тройни шоколадови сладки с орехи.

— Кое от това можеш да приготвиш на място?

— Предполагам, че всичко. Но ако имате намерение пастите и кифличките да се сервират още при отварянето в десет, ще трябва да започна работа около шест.

— А ако имаш своя собствена кухня?

— О, би било истинска фантазия! Ще мога да приготвям част от менюто предната вечер, а сутринта ще бъде прясно изпечено.

— Хм. Колко пари имаш, Нел Чанинг?

— Достатъчно.

— Не се засягай — шеговито я посъветва Миа. — Мога да ти дам сто долара аванс от заплатата, която като начало е седем долара на час. Ще регистрираш ежедневно часовете за пазаруване и готвене. Ще записваш всички покупки на сметката на заведението. Искам разписките ежедневно.

Когато Нел понечи да каже нещо, Миа просто вдигна тънкия си пръст с лакиран в коралов цвят нокът:

— Почакай. Задълженията ти включват да сервираш и почистваш масите, когато има навалица, и да помагаш на клиентите в отделението за книги на твоя етаж, когато има затишие. Ще имаш две почивки по половин час, свободен ден в неделя и 15% отстъпка върху покупките като на служител, но не се включват храната и напитките, които — ако не се окажеш твърде лакома — ще бъдат безплатни. Наясно ли си?

— Да, но…

— Добре. Аз съм тук всеки ден. Ако имаш някакъв въпрос или проблем, с който не можеш да се справиш, обади се. Ако не съм на разположение, обърни се към Лулу. Обикновено е зад тезгяха на приземния етаж и знае всичко. Струва ми се, че схващаш бързо, но ако не знаеш отговора, не се страхувай да попиташ. Доколкото разбрах, търсиш къде да отседнеш.

— Да. — Сякаш внезапно я лъхна бурен вятър. — Надявам се да…

— Ела с мен. — Миа извади връзка ключове от бюрото и запристъпва към вратата. Нел забеляза, че носи елегантни обувки с тънки токчета. Когато слязоха на приземния стаж, тя се запъти право към задната врата и се провикна: — Лулу! Връщам се след десет минути.