Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 11

— Мога да остана тук?

— Животът ти е бил труден, нали? — промърмори Миа. — Трябва да се радваш на възможността за добро бъдеще. Ще плащаш наем, защото човек не може да оцени стойността на нищо, което е безплатно. Срока ще определим според датата за получаване на заплатата. Настани се. Ще трябва да се върнеш да подпишеш документите и да доуточним някои други неща. Но това може да почака до утре сутринта. Пазарът на острова е най-доброто място, откъдето можеш да купиш продукти за утрешното меню. Ще ги уведомя, че ще отидеш, така че може да напазаруваш за сметка на кафенето. Тенджери, тигани и каквито и други разходи да направиш, ще се издължа в края на месеца. Надявам се да видя теб и творенията ти точно в девет и половина. — Спря да говори и сложи ключовете в отпуснатата ръка на Нел. — Някакви въпроси?

— Толкова много, че се чудя откъде да започна. Не знам как да ти благодаря.

— Не си хаби сълзите, сестричке — отвърна Миа. — Твърде скъпоценни са. Ще се наложи здравата да поработиш, за да се устроиш тук.

— Нямам търпение да започна. — Нел подаде ръка. — Благодаря, Миа.

Ръцете им се докоснаха и между тях проблесна искра, която бързо изчезна. Нел се засмя и се пошегува:

— Сигурно във въздуха има натрупано много статично електричество или нещо друго.

— По-скоро — нещо друго. Е, добре дошла у дома, Нел. — Миа се обърна и се запъти към вратата.

— Миа. — От вълнение гърлото й се сви до болка. — Казах, че къщата сякаш е приказна. Сигурно ти си моята добра кръстница — фея.

Миа й отвърна с ослепителна усмивка.

— Скоро ще откриеш, че съвсем не съм такава. Аз съм най-обикновена вещица. Не забравяй да ми донесеш разписките — добави тя и тихо затвори вратата след себе си.

Втора глава

Нел забеляза, че селцето прилича на Бригадуун от произведението на Натаниел Хоторн. Преди да отиде до пазара, бе успяла да го разгледа. От месеци си повтаряше, че е в безопасност и е свободна. Но за първи път, бродейки из красивите улички със старомодни къщи, вдишвайки от морския въздух и слушайки силните гласове на жителите на Нова Англия, наистина се почувства сигурна в свободата си.

Никой не я познаваше, но щяха да я опознаят. Щяха да научат за Нел Чанинг, умната готвачка, която живее в къщичка в гората. Би могла да се установи тук, да намери приятели, да има бъдеще. Нищо от миналото и не можеше да я достигне. Един ден тя щеше да бъде неизменна част от този остров — както тясната пощенска станция с избелели дървени стени или туристическият център, облицован със стари глинени тухли, и дългото солидно пристанище, където рибарите носеха ежедневния улов.

За да отпразнува новото начало, Нел си купи комплект камбанки с формата на звезди, които видя на витрината на един магазин. Това бе първата й покупка за собствено удоволствие от година насам.

Прекара първата си нощ на острова в прекрасното легло, изпълнена с щастие, заслушана в звъна на камбанките и шума на морето.

Стана преди изгрев — слънце, изгаряща от нетърпение да започне. Докато супата къкреше, разточи тестото за сладките. Беше похарчила всичките си пари, включително аванса и значителна част от заплатата за следващия месец, за кухненски принадлежности. Това нямаше значение. Беше готова да вложи всичко, за да направи най-доброто, на което е способна. Миа Девлин — нейната благодетелка — никога нямаше да има причина да съжалява, че я е наела.